— Как е сега вратлето, моя най-скъпа любов? — пошепна му тя.
— По-добре, по-добре — неохотно се обади Ричард. Главата му се проясни и той си даде сметка, че пръстите й бяха толкова умели, колкото устата и другите й безценни части.
Привлече я на коленете си и самоуверено бръкна с ръка в дълбокото деколте на роклята, която беше купил за нея миналата седмица. Започна да гали гърдите й. Тя не се съпротиви, той смъкна едната презрамка и започна да хвали големината, стегнатостта и формата им. Топлината им го възбуди. Протегна другата си ръка към yin но преди да се усети тя се отскубна.
— Ох не, татенце! Достопочтеният червен ми е на гости — и колкото и да ни се иска…
— Така ли? — подозрително възкликна Куанг. — Достопочтеният ч… не трябваше ли вдругиден да дойде?
— Ох не, пристигна бурно тази…
— Ами? Трябва да е след два дни. Знам го, погледнах календара, за да съм сигурен, преди да дойда! За глупак ли ме вземаш? Да не мислиш, че съм тръгнал на лов за тигри с въдица? Срещата ни отдавна е определена за днес. Защо смяташ, че трябваше днес да съм в Тайван? Никога не ти е избързвал…
— Тази сутрин ми дойде — шокът от пожара и още по-големият, че си ме изоставил, трябва да са били причината…
— Ела тук, малка нахалнице!
— Ох не, татенце.
Преди да успее да се измъкне, той я сграбчи, постави я отново на коленете си и започна да й вдига роклята. Винъс беше стара кримка и шампион на стотици двубои, независимо че бе само на деветнадесет години. Не се съпротивляваше, само по-силно се притискаше към него, извиваше се, галеше се и шепнеше в ухото му.
— Татенце, много е грешно да се месиш в работите на червения гостенин и колкото и да ми се иска да си в мен, двамата знаем и други начини за постигане на удоволствието.
— Но пръв аз искам…
— Пръв? Пръв? — Доволна, тя почувства възбудата му, галейки го. — Айейа! Колко си силен и мъжествен! Затова онези нахалнички искат мойто татенце. Толкова си буен, похотлив и прекрасен.
Умело извади члена му и го остави задъхан.
— В леглото, моя най-сладка любов — стенеше той. — Първо бренди, после да поспя в…
— Точно така, но не тука, о не! — твърдо каза тя, помагайки му да се изправи.
— Ех? Но аз трябва да съм в Тай…
— Да, значи отиваш в клуба!
— Но аз…
— Ох, но ти измъчи бедната си дъщеричка — мърмореше докато го оправи и вдигна от място и докато се усети го заведе към вратата. Там страстно го целуна, закле му се във вечна любов, обеща да се видят утре пак и затвори вратата зад гърба му.
Отмалял, той стоеше с подгъващи се колене, с лепнеща от пот кожа и с желание да удря по вратата с юмруци, предявявайки претенции за леглото, което плащаше. Не го направи. Затътри се към асансьора.
Слизайки надолу изведнъж му светна. Спомни си, че чекът бе само за един месец. Беше забравила обещанието му да увеличи издръжката й на 500.
— Иий, чудесни малки устнички — кикотеше се той, — yang надхитри yin въпреки всичко!!! Добре те преметнах сега.
Винъс изми зъбите си и започна да си оправя грима. Видя амата в огледалото.
— Ах Пу — извика весело тя, — донеси ми черния шлифер и се обади за такси… побързай или ще те ощипя и по двете бузи!
Старата жена побърза да се подчини, доволна от доброто настроение на господарката.
— Вече извиках такси — с хриптящ глас отговори тя. — Ще чака долу на задния вход. Добре е да изчакаш няколко минути в случай, че татенцето се усъмни!
— Ами, тази стара костенурка сега не става за нищо! Има сила, колкото да се строполи на задната седалка в колата и да го закарат в клуба.
Винъс направи още няколко финални поправки на грима и се усмихна доволна на изражението си в огледалото.
„Сега напред за диаманта“ — развълнувано помисли тя.
— Кога отново видя Пол? — попита Лили Су.
— Скоро. Следващата седмица. — Хавъргил привършваше с обличането и неохотно взе шлифера си. Наетата от него стая беше малка, но чиста и приятна. Имаше баня с течаща топла и студена вода. — Ще ти звънна, както обикновено.