— Толкова смешен човек, почти без yang и почти неспособен да се възбуди — така го описа сестра й. — Плаща ми само да лежа до него, да го целувам, понякога да танцувам гола и да му обещавам винаги, че ще разказвам колко е силен и мъжествен! Иий, обсипва ме с пари! Единадесет седмици съм „неговата истинска любов“! Ако продължи още единадесет… вероятно ще си купя апартамент!
Тази сутрин съвсем изплашена отиде с баща си в Иист Абърдийн полис стейшън, за да идентифицират трупа. Не казаха, че знаят кой е нейният любовник. Баща й благоразумно я предупреди да мълчат по този въпрос.
— Чен сигурно ще предпочете така да постъпят. Нали е замесен неговият престиж — престижът на новия наследник. Как му беше името — младият с дяволското чуждо име. След ден-два ще позвъня на Филип Чен и ще го попитам. Трябва да почакаме малко. След днешните новини във вестника, никой баща не би преговарял.
„Да, татко е умен — мислеше тя. — Ненапразно му викат Найн Карат Чу. Да се благодаря, на Бога, че другите две писма са у мен“.
След като идентифицираха тялото на сестра й трябваше да попълнят формуляри с истинското си фамилно име Чу, за да получат парите й — 4 360 ХК долара на името на Уистерия Су, 3 000 ХК долара на Фрейгрант Флауър Так, всички спечелени не от „Гуд лак данс хол“. Но полицейският сержант се оказа непоклатим.
— Съжалявам, но сега като знаем истинското име трябва да го обявим, така че ако има заинтересовани, да могат да предявят претенции към тези пари. Дори щедрото предложение от 25, не повлия на грубото му държане. Така че трябваше да се откажат.
„Скапан чуждоземски слуга — мислеше отвратена тя. — Нищо нямаше да остане, след като «Данс хол» си получи дълговете. Нищо. Айейа!
Но няма значение — реши накрая, лежейки във ваната със страхотно задоволство. — Няма значение, тайните в тези писма струват състояние за «Хаус ъф Чен».
А Филип Чен е пълен с пари, като куче с бълхи.“
Кейси се беше свила на прозореца в нейната спалня, светеше само малката нощна лампа над леглото. Гледаше втренчено улицата пет етажа по-долу. Дори и в този късен час, почти 1.30 през нощта, движението не спираше. Облаците бяха ниско, нямаше луна и това правеше светлините на неоновите реклами и колонките с китайски йероглифи по-ослепителни — червени, сини и зелени те рефлектираха в локвите и превръщаха грозотата в приказка. Прозорецът беше отворен, въздухът прохладен, виждаха се двойки, промъкващи се между рейсове, камиони и таксита. Повечето от тях се насочваха към новия „Ройал Нидерланд хотел“ или към снекбара на „Юропиън кофи шоп“, където тя, преди да се прибере пи чаша вино с техния пилот Джанели.
„Тук всички ядат много — мислеше разсеяно тя. Господи, колко много хора, които търсят работи и толкова малко работни места. На върха, един над куп хора. Всеки борещ се да отиде на върха, да остане там… за какво? За нова кола, нова къща, нов хладилник, нова джунджурия или каквото и да е там.
Животът е една дълга сметка. Никога достатъчно пари да се оправиш с всекидневните разходи, да не говорим за собствена яхта или бунгало на бреговете на Акапулко или Лазурния бряг или средства да отидеш там — дори като турист.“
Тя покани Сиймър Стайглър на вечеря и разискваха повдигнати от него проблеми, повечето от тях правни.
— Трябва да го направим неоспоримо. Не можеш да си много внимателен с чужденците, Кейси — продължаваше да повтаря той. — Те не играят по правилата на добрите стари янки.
Щом свършиха с вечерята, тя се извини, че има купища несвършена работа и го остави. Всъщност всичко беше свършено. Прибра се в стаята си, сви се в един от фотьойлите и започна да преглежда някои специализирани бизнес списания. После научи още нещо за Кантон. Новела от Питър Марлоу — „Чанги“. Не остави книгата, докато не я прочете докрай.
Купи я от една улична сергия, близо до хотела. Голямо удоволствие й достави пазаренето. Жената най-напред поиска 22 ХК долара. Кейси успя да свали на 7.55, което беше едва 1.50 US долара. Доволна от себе си и от откритието, продължи разходката. Наблизо видя модерна книжарница, витрината, на която бе отрупана с цветни албуми за Китай и Хонконг. Влезе вътре и на един от рафтовете откри три екземпляра от същата книга — „Чанги“, но струваше 5.75 ХК долара.
Инстинктивно изруга старата продавачка, заради измамата.