„Но погледнато от друга страна, старата вещица изобщо не те мами — припомни си тя. — Тя направи по-добра сделка от теб. Та нали само преди малко самата ти с ехидно задоволство мислеше, че си й отрязала от печалбата, а и Господ признава, че хората имат нужда да печелят.“
Кейси гледаше улицата и движещия се долу поток. Тази сутрин изкачи „Нейтън роуд“ до „Баундъри роуд“, около миля и половина. Едно от нещата в списъка, които беше набелязала да види. Улица като останалите, гъмжаща, оживена и отрупана с ярко оцветени улични знаци и фирми. Изключението се състоеше в това, че всичко на север от „Баундъри роуд“ до границата щеше да бъде върнато на Китай в 1997 година. Всичко. През 1898 година Англия наема за деветдесет и девет години територията от „Баундъри роуд“ до Шем Чан ривър заедно с прилежащите острови.
— Питър, не мислиш ли че е било глупаво? — попита тя Питър Марлоу, когато случайно се срещнаха във фоайето преди вечеря.
— Сега така изглежда — каза той замислено. — Тогава? Кой знае? Сигурно за времето си е било разумно, иначе не биха го направили.
— Да, но Господи, Питър, деветдесет и девет години са толкова малко. От какви чувства са били обладани, за да го направят за такъв къс период? Сигурно главите им са… били на друго място!
— Да. Сега мислиш така. В онези дни, ако британският премиер е искал да шокира света, достатъчно е било само да се оригне. Разликата е в мащабите. В онези времена британският лъв наистина е бил лъв. Какво е представлявало това за притежателя на една четвърт от земното кълбо? — Тя си спомни начина, по който той се усмихна, когато го казваше. — Дори и тогава в Новите територии е съществувала въоръжена съпротива на местното население. Разбира се безуспешна. Тогавашният губернатор, сър Хенри Блейк, се погрижил за това. Не се е сражавал с тях, само разговарял. Накрая старейшините се съгласили да си подложат и другата буза, осигурявайки си в замяна запазване на техните традиции и обичаи, както и правото, ако пожелаят, да бъдат съдени по китайските закони, а също и да запазят Каулуун сити за себе си.
— Местните още ли ги съдят, по китайски закони?
— Да, по историческата им правна уредба — не по правните закони на КНР. — Така че ти трябва британски съдия, вещ в законите на Конфуций. Доста е различно. Например, китайското право приема, че е естествено всички свидетели да лъжат, че е техен дълг да го правят и да прикриват истината. От съдията зависи дали ще може да я установи. При тях липсва процедурата да се заклеват, че ще говорят истината — те ни смятат за луди, че го правим и аз не съм сигурен, че нямат право. Имат всякакви видове щури или разумни обичаи, зависи от какъв ъгъл гледаш на нещата. Знаеш ли, че тук е законно да имаш повече от една жена, ако си китаец.
— Браво на тях!
— Да имаш повече от една жена наистина има известни предимства.
— Слушай, Питър — започна разгорещено тя, после се усети, че той нарочно я дразни. — Ти нямаш нужда от повече. Имаш Фльор. Как сте двамата? Как вървят нещата ви? Ще се съгласи ли да обядва утре с мен, ако ти си зает?
— Съжалявам, Фльор е в болница.
— О, Господи, какво има?
Разказа й за сутринта и за доктор Тулей.
— Аз току-що бях при нея. Тя е… тя не е много добре.
— Съжалявам. Мога ли с нещо да помогна?
— Благодаря. Мисля, че не.
— Ако нещо има, само се обади. Нали?
— Благодаря.
— Питър, Линк правилно ли постъпи, че скочи с нея във водата? Кажи ми честно.
— Разбира се, Кейси. Дори за момент не се съмнявай… Линк направи… той го направи по-добре отколкото аз бих могъл. Ти също. И мисля, че вие двамата спасихте онова момиче от много неприятности. Орланда, Орланда Рамос.
— Да.
— Тя трябва да ви е благодарна за цял живот. Беше се паникьосала. Изпадал съм в такава ситуация и знам как е. Страшно красиво момиче, нали?
— Да. Как са проучванията ти?
— Чудесно, благодаря.
— Понякога ми се ще да разменим впечатления. Хей, между другото, намерих книгата ти и я купих — още не съм я прочела, но е най-отгоре в купчината за четене.
— О! — Кейси си спомни опита му да изглежда безразличен. — Надявам се да ти хареса. Добре, тръгвам, децата трябва да вечерят.
— Помни, Питър, ако нещо има, само се обади. Поздрави Фльор от мен.
Кейси се протегна в креслото, беше се схванала от седенето. Стана и отиде обратно в леглото. Стаята беше малка и нямаше елегантността на апартамента — неговия апартамент. Той реши да запази втората спалня.