— Винаги можем да я ползваме за офис — й каза тогава — или да я имаме в резерв. Не се безпокой, Кейси, връща се от данъците и не знаеш дали няма да потрябва.
Орланда? Не, тя няма да има нужда от тази спалня!
„Кейси, стегни се, не ставай гадна, глупава или ревнива. Никога не си била ревнива… толкова ревнива. Ти определи правилата. Да, но радвам се, че се изнесох. Онази нощ беше трудна, трудна за Линк и трудна за мен, по-лошо беше за него. Орланда ще е подходяща… ох, да върви по дяволите Орланда.“
Устата й бе пресъхнала. Отиде до хладилника, извади бутилка изстудено Перие и чудесният му дъх я освежи. Легна си. По-рано пак се опита да заспи, но мозъкът й бе объркан и не преставаше да работи, много нови неща — нови ястия, миризми, нови заплахи, хора, обичаи, култури. Дънрос. Горнт. Дънрос и Горнт. Дънрос и Горнт и Линк. Нов Линк. Тя самата нова, изплашена от един хубав задник…
„Да, задник, ако искаш да си вулгарна и това също е ново за теб. Преди да дойдеш тук беше уверена в себе си, динамична, контролираща собствения си свят. Сега не си същата. Всички над нея, не само над нея, над тая гадна лейди Джоана с нейния изтънчен английски.
— Не си ли спомняш, скъпа, днес е обядът ни в «Оувер търти клъб». Споменах ти за него на вечерята в тай-пана.
Отвратителна стара кучка. «Оувер търти»! Аз още нямам двадесет и седем!
Така е, Кейси. Но ти си настръхнала, като котка. Не е само Орланда, стотиците момичета на разположение. Не те ли плаши само Джанели?“
— Господи, Кейси — каза грейнал той. — Сякаш съм се върнал в корейските години. Все още за 20 US си най-големия банан.
Онази вечер около десет часа, Джанели я покани на вечеря с него и останалите от екипажа в „Ройъл Нидерланд“. Когато телефонът позвъня, сърцето й подскочи, помисли, че е Линк. Опита се да каже, че е заета, но накрая позволи да я убедят. Поръча си две порции бъркани яйца с бекон, препечени филийки и кафе, и никакъв алкохол.
Като протест. Протест срещу Азия, Хонконг, Джоана и Орланда…
„Господи, никога да не бях се интересувала от Азия, никога да не бях внушавала идеята на Линк. Защо го направи?
Защото е единственият начин бизнесът да върви, единственият път за «Пар-Кон». Експорт. Многонационален, но експорт. И Азия е най-големият, най-предприемчивият и без бюрокрации пазар на света, това е век на Азия. Да. Дънрос и Горнт го направиха. Ако са с нас, имаме най-големия пазар на света зад гърба си, всичките пари, технологии, ръст и експертизи, за да го постигнем.
Но защо в Хонконг, толкова горещ и тежък?
За проклетите пари и да си запълниш времето до следващия рожден ден, до края на двадесет и седмата си година.
С това темпо скоро ще останеш без работа, без пари, без Линк, на когото да казваш да и не. — Въздъхна със съжаление. По-рано ходи до апартамента му и остави куп писма и телекси за подпис, остави му и бележка с пожелание за приятно прекарване. Когато се връщаше от вечеря мина и взе всичко, каквото бе оставила. — Орланда е движещата сила. Не се заблуждавай.
Няма значение, и утре е ден. Можеш лесно да я пратиш на боклука.“ След като направи нулева оценка на врага се почувства по-добре.
Книгата на Питър Марлоу попадна пред очите й. Взе я, нагласи по-удобно възглавницата и се зачете. Бързо поглъщаше страниците. Телефонът рязко иззвъня. Беше толкова погълната в четенето, че се стресна.
— Здравей, Линк, добре ли прекара?
— Кейси, аз съм, Питър Марлоу, ужасно съжалявам за късното обаждане, обадих се в хотела и ми казаха, че при теб свети… дано не съм те събудил?
— О не, не, Питър. — Повръщаше й се от разочарование. — Какво има?
— Съжалявам за късното обаждане, но ми се налага да отида в болницата и нали ти каза…
— Какво е станало?
— Не зная. Казаха веднага да отида. Обаждам се заради децата. Предупредих момчето от етажа да ги наглежда от време на време, но ми се иска да им оставя и бележка с твоя телефон, ако се събудят, само ако се събудят, да могат да позвънят на приятел. Когато се запознахме всички във фоайето, и двете бяха възхитени от теб. Вероятно няма да се събудят, но за всеки случай. Може ли? Аз съ…
— Разбира се. Даже по-добре, защо аз да не дойда при вас.
— О, не, не бих си помислил за такова нещо. Ако само може…
— Не спя и сте съвсем близко. Няма проблеми, Питър, идвам. Ти тръгвай за болницата.