Облече набързо дънки, блуза и кашмирен пуловер. Преди да е успяла да натисне асансьора, нощният Сонг се появи, гледайки с ококорени очи. Не му каза нищо.
Слезе, прекоси фоайето и излезе на „Нейтън роуд“. Пресече съседната пряка и влезе във фоайето на техния хотел. Питър Марлоу я чакаше вече…
— Това е мис Чолок — бързо я представи той на нощния портиер, — ще остане с децата докато се върна.
— Да, сър — каза евроазиатецът, също ококорен. — Момчето ще ви заведе, мис.
— Надявам се всичко да е наред, Питър… — тя спря. Беше излязъл вече през въртящата врата и викаше такси.
Апартаментът им беше на шестия етаж, входната врата бе оставена отворена. Момчето от етажа, нощният По, присви рамене и мърморейки се отдалечи. Вероятно ругаеше варварите… Като че той не можеше да се грижи за две спящи деца, с които всяка вечер играеше на криеница.
Кейси затвори вратата и надникна в малката спалня. Двете деца спяха дълбоко. Джейн, малката, на горното легло, Александра на долното, сърцето й се сви от умиление. Разрошени руси главички — ангелчета, прегърнали мечетата си. „О, как бих искала да имам деца — пожела си тя. Деца на Линк. — Би ли го направила? — мислеше за пелените, че ще бъде постоянно заета, за безсънните нощи и за липсата на свобода.
Не съм сигурна. Мисля, че да. За две, като тези тук, би го направила, о да.“
Кейси не знаеше дали да ги завие с одеялата или да ги остави, за да не се събудят. В хладилника намери бутилирана вода, пи и се почувства освежена. Седна в креслото и извади от чантата книгата на Питър. Зачете отново.
Той се върна след два часа. Не бе усетила времето.
— О — възкликна тя при вида на лицето му. — Изгуби ли бебето?
Той кимна, унил.
— Съжалявам, че се забавих толкова. Ще пиеш ли чаша чай?
— Разбира се, хей, Питър, дай аз…
— Не. Не, благодаря. Аз знам къде са нещата. Съжалявам за цялото това безпокойство, което ти причиних.
— Няма нищо. Как е тя?
— Те, те мислят, че е добре. Смятат, че е причинено от спазми в стомаха и от слепване на червата. Твърде рано е да преценят, но предполагат, че няма реална опасност, за нея. Абортът, казват, е винаги труден — физически и емоционално.
— Съжалявам.
Погледна към нея и тя видя изписаното на лицето му напрежение.
— Не се тревожи, Кейси, Фльор е добре. Японците вярват, че началото е едва след тридесетия ден от раждането при момче и тридесет и първия ден при момиче. Преди това нищо няма, няма душа, няма личност, няма човек… до този момент човек няма. — Той се обърна и тръгна към малката кухничка. Сложи вода да заври, продължи да говори, опитвайки се да бъде убедителен. — Най-добре, най-добре е да повярваш, ех? Как може да бъде нещо друго, освен… освен това. Това прави случилото се не толкова тежко. Въпреки това, за майката е ужасно. Съжалявам, че ти говоря тези неща, едва ли има някакъв смисъл.
— Да се надяваме, че тя ще се оправи — Кейси изпитваше желание да го докосне, да го успокои. Изглеждаше толкова възвишен в нещастието, опитвайки да се владее — безпомощен като дете.
— Китайците и японците наистина са много разумни, Кейси. Техните… техните суеверия правят живота по-лек. Предполагам детската смъртност е била ужасно висока в онези времена и някой мъдър баща е измислил всичко това, за да успокои майчината мъка. — Той въздъхна. — Или го е направила мъдра майка, за да помогне на съкрушения баща?
— Вероятно — Кейси наблюдаваше ръцете му, заети с правенето на чая. Първо завирането на водата, внимателно изплакване на чайника. Три лъжички чай и една за чайника, заливане с вряла вода.
— Съжалявам, че нямаме чай на пликчета, не мога да свикна с него, Фльор твърди, че е добър колкото този и много по-лесно се приготвя. Нямам нищо друго да те почерня. — Взе таблата и тръгна към хола. — Мляко? Захар? — предложи той.
— Чудесен е. Никога не съм пила така приготвен чай.
Чаят имаше странен вкус. Беше силен и животворен. Пиеха, без да разговарят.
— Чуден е.
Погледът му падна на отворената книга.
— О-о!
— Харесва ми прочетеното дотук, Питър. Колко е истината?
Той си наля още.
— Толкова, колкото всеки разказ за събитие от преди петнадесет години. Доколкото си спомням, събитията са точни. Героите не са действителни, обаче имат прототипове.