— Невероятно е. Невероятно е, че млади хора са могли да го преживеят и да оцелеят. На колко години си бил?
— Започнах я, когато бях на осемнадесет и я завърших на двадесет и една и нещо.
— Кой си ти в книгата?
— Може би там изобщо ме няма.
Кейси реши да не говори повече, докато пият чая.
— По-добре да тръгвам. Сигурно си уморен до смърт.
— Не, не съм. Всъщност изобщо не съм уморен. Имам да нахвърлям някои бележки. Ще спя, когато изпратя децата на училище. Но ти сигурно си изморена. Не мога да ти кажа колко много съм благодарен, Кейси. Дължа ти голяма услуга.
Тя се усмихна и кимна. След кратка пауза попита:
— Питър, ти знаеш много за това място, с кого би тръгнал, с Дънрос или Горнт?
— За бизнес с Горнт. За бъдеще с Дънрос, ако успее да издържи на тази буря. Съдейки от това, което чувам, е малко вероятно.
— Защо би го избрал за бъдеще?
— Престиж. Горнт няма престиж и стил, за да бъде тай-пан. Няма и необходимия произход.
— Толкова ли е важно това?
— Изключително за тук. Ако „Пар-Кон“ иска да просъществува сто години, изберете Дънрос. Ако искате бърза печалба, бърз удар и после веднага да изчезнете, Горнт е вашият човек.
Тя допи чашата си.
— Какво знаеш за Орланда?
— Много — веднага отговори той. — Но да знаеш скандали или клюки за жив човек е различно от легендите или слуховете за отминали хора. Нали така?
Тя внимателно го гледаше.
— Дори за услуга?
— Това е различно. — Очите му леко се присвиха. — Услуга ли искаш?
Тя остави чашата.
— Не, Питър, не сега. Може би по-нататък, сега не. — Видя, че лицето му помръкна. — Какво има? — попита Кейси.
— Чудя се, защо Орланда е заплаха за теб. Защо тази вечер? Може би Линк. Тази вечер Орланда е с Линк, което обяснява защо гласът ти звучеше така ужасно, когато се обадих.
— Наистина ли?
— Да. Разбира се, забелязах как я гледаше Линк в Абърдийн, ти нея, а тя теб. — Той отпи от чая, лицето му се стегна. — Голямо парти беше. Нови стартове, напрежение, голям театър. Забележително е, ако успееш да се дистанцираш и наблюдаваш отстрани. Но ти не можеш, нали?
— Винаги ли наблюдаваш и слушаш?
— Опитвам се. Опитвам да използвам сетивата си така както трябва. Ти си същата, малко неща ти убягват.
— Може би да, може би не.
— Орланда е живяла в Хонконг и е школувана от Горнт. Ако смяташ да водиш битка с нея заради Линк, трябва добре да се приготвиш. Ще бъде жестока, ако е решила да го има, в което още не съм сигурен.
— Горнт би ли я използвал?
След пауза, той каза:
— Мисля, че Орланда е… Орланда е вярна. Повечето са такива, нали?
— Повечето посвещават живота си на мъж, независимо дали той желае това или не.
— Доколкото те познавам, ти можеш да се справиш.
— Какво знаеш за мен?
— Много — той се усмихна едва уловимо и нежно. — Между другото, и, това че си умна, смела и имаш страхотен престиж.
— Омръзна ми да се говори за престиж, Питър. Занапред… — Усмивката й беше толкова сърдечна, колкото и неговата: — Отсега нататък, важното за мен не е престижът, а дали ще успея да си запазя гърба — или задника, както ти би се изразил.
Той се засмя.
— Начинът, по който го казваш, е изтънчен, като истинска дама.
— Аз не съм дама.
— О, ти си — прибави по-внимателно той. — Наблюдавах, как Линк те гледа на партито у Дънрос. Той те обича и ще е глупак, ако те загуби.
— Благодаря ти, Питър.
Тя се изправи целуна го по бузата и си тръгна успокоена. Когато слезе, от асансьора на етажа в хотела си, нощният Сонг беше там. Тръгна с леки стъпки пред нея и тържествено отвори вратата. Забеляза, че тя погледна към дъното на коридора.
— Господарят още не се е върнал — услужливо докладва той.
Кейси въздъхна.
— Току-що загуби малко от престижа си, приятелче.
— Е?
Тя му затвори вратата под носа, чувствайки се доволна от себе си. В леглото продължи да чете книгата. Дочете я призори. След това заспа.
55
Дънрос бързо изкачи лъкатушещата нагоре улица, след това влезе в отклонението за резиденцията и спря на сантиметри от високата желязна врата. Беше вградена във висок тухлен зид. След секунда от страничната врата надникна портиер китаец. Щом позна тай-пана, той отвори широко вратата и с ръкомахания го насочи към алеята.