Той слушаше Тип Ток с половин ухо. Разговорът беше формален. Изненада се, че продължиха на английски. Това можеше да означава, че английският на Люнг е перфектен, другата вероятност е, че не разбира кантонезки или шанхайски, които Тип Ток и Дънрос знаеха. Той отбягваше да започне пръв разискването с Тип Ток и изчакваше удобен момент да предостави на самия Тип Ток инициативата. Така и стана.
— Този крах на акциите сигурно много ви тревожи, тай-пан.
— Да, да, така е, но не е фалит, мистър Тип, само преустройване. Пазарът има отливи и приливи.
— А мистър Горнт?
— Винаги ни настъпва по палците. Всички врани под небето са черни. — Дънрос се стремеше да не показва чувства и да запази гласа си спокоен. Чудеше се колко ли знае човекът срещу него.
— А бъркотията в „Хо-Пак“? Това също ли е преустройване?
— Не, това е лошо. Страхувам се, че „Хо-Пак“ няма късмет.
— Да, мистър Дънрос, но тук късметът няма нищо общо. Само системата и глупостта на банкера Куанг.
Дънрос не коментира. Очите му моментално отскочиха към Люнг, който сковано седеше на мястото си и много внимателно следеше разговора. Йан се концентрира, търсейки скрития смисъл в казаното.
— Нямам пръст в бизнеса на банкера Куанг, мистър Тип. За нещастие управлението на „Хо-Пак“ се отразява на другите банки и е много неблагоприятно за Хонконг, а също и за Китай.
— Лошо за Китай? Как може да е лошо за нас?
— Китай си е Китай — Централното кралство. Ние винаги сме го смятали за наша родина. Сега сме в обсада, безсмислена обсада — временна липса на доверие и пари за около седмица. Банките ни имат всичките резерви, богатства и сила, да… за Стари приятели, за стари клиенти и за нас.
— Защо не отпечатат повече банкноти, щом имат покритие?
— Въпрос на време, мистър Тип. Не е възможно монетният двор да напечата достатъчно ХК долари. — Дънрос отговаряше спокойно на въпросите, знаейки, че повечето интересуват мистър Люнг. Това говореше, че той е шеф на Тип Ток, старши в партийната йерархия, а не банкер. — Временно решение би било да внесем веднага няколко самолетни пратки с английски лири, за да покрием тегленията на клиентите. — Видя, че и двамата присвиха съвсем леко очи.
— Това едва ли ще стабилизира ХК долари.
— Да, да, банките го знаят. Но „Блекс“, „Виктория“ и „Бенк ъф Ингланд“ решиха, че междувременно това е най-добре. Нямаме достатъчно банкноти в брой, за да задоволим вносителите.
Мълчанието стана тягостно. Дънрос изчакваше. Джонджон му бе споменал, че „Бенк ъф Чайна“, вероятно няма солиден резерв от английски лири. Причината била в ограниченията на валутното движение вън и вътре в Англия. Имали обаче чувствителни натрупвания на ХК долари, за които нямаше експортни ограничения.
— Изобщо няма да е добре за Хонконг — каза Тип Ток-тох. Той шумно си издуха носа. — Не е добре за Хонконг.
— Да.
Тип Ток-тох се наведе напред.
— Вярно ли е, тай-пан, че „Орлин Мърчънт бенк“ няма да поднови оборотните ви фондове?
Пулсът на Дънрос се ускори.
— Да.
— И е истина, че вашата прекрасна банка не е в състояние да, покрие този заем и да отбиете атаките на „Ротуел-Горнт“ върху акциите ви?
— Да — Дънрос с удоволствие чуваше спокойния тембър на гласа си.
— И че много Стари приятели са ви отказали кредит?
— Да.
— И че… човек на име Хиро Тода пристига днес следобед, за да иска плащането на кораби, поръчани неотдавна в японската му корабостроителница.
— Да.
— И е истина, че „Мата енд Танг“ и тяхната „Грейт гуд лак кампъни ъф Макао“ са утроили нормалната си поръчка за златни кюлчета, но няма да помогнат директно?
— Да.
— И че съветските хегемонисти пак дръзко, много, много дръзко, кандидатстват за банкова привилегия в Хонконг?
— Мисля, че е така. Джонджон ми каза, че са го направили. Не съм сигурен. Но не предполагам, че той би ме излъгал.
— Какво ви каза?
Дънрос повтори дословно, завършвайки:
— Разбира се, молбата ще бъде отклонена от мен, от директорските съвети на всички английски банки, от всички тай-панове и от губернатора. Джонджон каза също, че хегемонистите имали нахалството да предложат незабавно солидно количество ХК долари, за да ни помогнат в момента.
Тип Ток-тох допи кафето си.
— Ще искате ли още кафе?