— Благодаря ви. — Дънрос забеляза, че Люнг му налива, което означаваше, че е направил голяма крачка напред. Миналата вечер деликатно спомена московската банка на Филип Чен, сигурен, че Филип знае как да пусне информацията, което от своя страна щеше да изясни, на проницателния Тип Ток истинската причина за спешната среща. Щеше да му даде възможност да направи контакт със съответните хора, които да определят важността на сведението и начина за приемане или отказване. Дънрос почувства, че по челото му избива пот и се молеше нито един от седящите срещу него да не забележи това. Неговата възбуда би вдигнала цената — в случай на сделка.
— Ужасно, ужасно — замислено говореше Тип Ток. — Ужасни времена! Стари приятели изоставят Стари приятели, враговете, посрещани в домашното огнище… ужасно. О, между другото, тай-пан, един Стар приятел пита дали можете да му доставите ториев окис, мисля, че така го нарече.
Дънрос опита да не показва вълнението си. Ториевият окис беше рядка пръст, съществена съставка, използвана при изработката на чорапчета за газови лампи. Миналата година случайно чу, че Хонконг напоследък е станал най-големият потребител на торий, след Съединените щати. Любопитството му се засили, защото „Струан“ не беше в печелившия бизнес. Скоро откри, че достъпът до материала е сравнително лесен и търговията твърде печеливша, секретна, осъществявана от множество малки вносители, всичките твърде далеч от същността на бизнеса. В природата торият се среща като различни радиоактивни изотопи. Някои от тях лесно се преработват в уран 235, а самият торий 232 е страхотно скъп радиоактивен материал за атомен реактор. Разбира се, тези и много други ториеви продукти бяха забранени, като стратегически суровини. И остана изумен от откритието, че окисите и нитратите, химически лесно преработваеми, не бяха забранени.
Не успя да открие, къде отива ториевият окис. Разбира се, било е в Китай. Много отдавна подозираше КНР в опити за създаване на атомна бомба, обаче мислеше, че са на етап разработка и най-малко на десет години от осъществяването. Идеята Китай, притежател на атомно оръжие го изпълни със смесени чувства. От една страна ядреното въоръжаване беше опасно, от друга, като атомна сила Китай моментално става опасен съперник на Съветския съюз, дори равен на него, вероятно непобедим.
Дънрос видя, че двамата мъже го гледат. Вената върху челото на Йан пулсираше, независимо, че лицето му остана безизразно.
— Това може да се осъществи, мистър Тип. Какво количество е необходимо и за кога?
— Предполагам незабавно и в неограничени количества — колкото можете да доставите. Както знаете Китай се модернизира, но голяма част от населението ползва газови лампи.
— Разбира се.
— Откъде бихте могли, да доставите ториеви окиси и нитрати?
— Евентуално Австралия. Най-бързо бихме доставили оттам, обаче в този момент не зная нищо за качеството. Извън Щатите — добави той деликатно, — ториеви окиси и нитрати има още в Тасмания, Бразилия, Индия, Южна Африка, Родезия и Урал… залежите там са големи. — Нито един от двамата не се усмихна. — Предполагам Родезия и Тасмания биха били най-подходящи. Има ли някой, с когото аз или Филип да контактуваме?
— А да, с мистър Вии Сии Нгъ, от „Принцес билдинг.“
Дънрос едва не подсвирна, още един елемент от загадката си дойде на мястото. Мистър Вии Сии Нгъ, фотографът Нгъ, голям приятел на Цу-ян. Изчезналият Цу-ян, негов Стар приятел и съдружник, който мистериозно избяга в Китай… Цу-ян е бил един от вносителите на торий.
— Познавам мистър Нгъ. Между другото, как е моят Стар приятел, Цу-ян?
Люнг явно се сепна. „Гледа, като бик“ — мрачно си помисли Дънрос, шокиран от мисълта, че Цу-ян е комунист или свързан с комунистите и той досега не го беше заподозрял.
— Цу-ян? — Тип Ток се намръщи. — Не съм го виждал повече от седмица. Защо?
— Чух, че заминал за Пекин през Макао.
— Любопитно! Това е много любопитно. Чудя се защо един печен капиталист би направил такова нещо? Е, чудеса никога не престават да стават. Ако сте така любезен и се срещнете директно с мистър Нгъ, сигурен съм, той ще ви посвети в детайлите.
— Ще го направя тази сутрин. Веднага щом се върна в офиса.
Дънрос чакаше. Ще има ли други условия, преди да му дадат това, което търсеше, ако изобщо му го дадат. Неговият мозък вече асимилираше трудностите по първото им искане, как да внесе ториеви окиси, откъде да ги внесе, докъде е стигнал Китай с атомната си програма. Беше сигурен, че никога не биха му казали. Люнг извади пакет цигари и предложи.