— Достатъчно. — Трябва да ни извините нас, капиталистите, мистър Тип. Вероятно единственото обяснение е, че много от нас са приятели на Централното Кралство.
Люнг поговори малко с Тип Ток на диалект, който Дънрос не разбираше. Тип му отговори утвърдително. После двамата мъже обърнаха глави към него.
— Съжалявам, моля да ме извините, мистър Дънрос, аз наистина трябва да взема лекарства. Бихте ли ми позвънили тук следобед, да кажем около 14.30.
Дънрос се изправи и протегна ръка, още несигурен дали е постигнал нещо, но убеден, че трябва бързо да задейства въпроса с тория и то преди 14.30.
— Благодаря, че ме приехте.
— Какво ще кажете за петия тур? — попита по-възрастният, изпращайки Йан.
— При всички положения, Ноубъл Стар заслужава да се залага на нея.
— А! Бътърскот Лес?
— Също.
— И Пайлът Фиш?
Йан се засмя.
— Жребецът е добър, но не е същата класа, освен ако Бог или дяволът се намесят.
Бяха вече на изхода и прислужникът отвори широко вратата. Двамата отново проговориха на непознатия диалект и отново Тип Ток отговори утвърдително и ги поведе навън. Люнг веднага слезе надолу към тенис корта.
— Искам да ви запозная с нов приятел, мистър Дънрос — каза Тип Ток. — Възможно е да имате сериозен бизнес с него в бъдеще. Ако го искате, разбира се.
Дънрос погледна Тип Ток в очите и доброто му настроение се изпари.
Китаецът, който дойде с Люнг беше добре сложен, стегнат. Косата му бе синкавочерна и мокра от играта, костюмът му за тенис модерен, скъп, американски. Останалите бяха спрели играта и ги наблюдаваха. Всичките — в хубави екипи.
— Мога ли да ви представя доктор Джоузеф Йу от Калифорния?
— Хай, мистър Дънрос — каза Джоузеф Йу с приятна американска фамилиарност. — Мистър Тип Ток ми говори за вас и за „Струан“ — щастлив съм да се запозная с вас. Мистър Тип реши да ни запознае, преди да отпътувам — заминаваме за Китай утре, Бети и аз, жена ми и аз. — Той махна с ръка към една от жените на тенис корта. — Няма скоро да се връщаме и искам да направим среща в Кантон след около месец.
— Мистър Дънрос няма да има проблеми с визата си или нещо от сорта? — попита Тип Ток.
— Не, доктор Йу. О не. Никакви проблеми.
— Чудесно. Мистър Дънрос, ако аз или мистър Тип ви се обадим, бихме ли могли да си уредим срещата в срок от два дни.
— Разбира се, ако няма проблеми с документите. — Йан запази усмивката на лицето си, забелязал уверената твърдост на Йу. — Какво имате предвид?
— Извинете ни — прекъсна го Тип Ток, — ще ви оставим да си поговорите насаме. — Той кимна любезно и двамата с Люнг влязоха вътре.
— Аз съм от Щатите — продължи Йу ведро. — Роден съм там, Сакраменто. Трето поколение калифорниец, независимо, че част от образованието си получих в Кантон. Докторска си степен защитих в Станфорд — авиоинженер съм, моята специалност са ракети и ракетни горива. Най-хубавите си години бях в НАСА, най-хубавите след колежа. — Йу не се усмихваше вече. — Нещата, които ще поръчам ще бъдат всякакви и ракетен хардуер. Мистър Тип ми каза, че вие сте най-добрият за тази задача. Производителите са Англия, Франция и Германия, може би и Япония. Интересува ли ви предложението?
Дънрос слушаше с нарастващо безпокойство, което не си направи труда да скрие.
— Ако не е стратегическо или забранено по други причини.
— Предимно стратегическо и предимно забранено. Интересувате ли се?
— Защо ми казвате всичко това, мистър Йу?
— Имам намерение да реорганизирам спейс програмата на Китай. — Присви още повече очи, внимателно наблюдаваше Дънрос. — Намирате това изненадващо?
— Да.
— Аз също. — Йу погледна жена си, после се обърна към него. — Мистър Тип каза, че на вас може да се вярва. Обясни ми, че сте безпристрастен и понеже му дължите едно-две неща, ще предадете съобщение, отнасящо се до мен. — Гласът му стана твърд. — Ще ви обясня за какво става въпрос, когато прочетете за моята смърт, отвличане или боклуци от сорта: „докато има мозъчни проблеми“, знайте, че всичко е лъжа и като услуга ще предадете съобщението на ЦРУ и оттам нататък. Истината! — Той си пое въздух. — Отивам в Китай по своя воля. И двамата с жена ми. Три генерации от моята фамилия, а също и мои сънародници, най-добрите емигранти, които може да съществуват, бяха подмятани натам-насам из различните щати на Америка. Моят баща участва в Първата световна война, аз помогнах в направата на Биг Бен, но последният отвратителен удар дойде преди два месеца. На 16-ти юни. Бети и аз искахме да купим къща в Бевърли хилс. Знаете Бевърли хилс в Лос Анжелос?