— Да, при условие, че няма търговска забрана.
— Това го искам черно на бяло.
— Ще го имаш преди края на работния ден. Моля те, обади се.
— След десет минути. Въпрос на престиж е. Ще приемеш ли да имаш постоянен представител на „Бенк ъф Чайна“ в сградата?
— Да. Въпреки, че сигурен съм в това, те никога не биха допуснали наш човек в тяхната сграда, но няма значение. — Хавъргил отново погледна часовника си, след това обърна поглед към Джонджон. — Човекът трябва да бъде наблюдаван и вероятно ще се наложи да променим някои процедури с оглед на сигурността, нали?
Джонджон кимна.
— Да, но това не трябва да създава проблеми, Пол. Ако беше самият Тип Ток, щеше да е перфектно. Йан, мислиш ли, че има такъв шанс.
— Не зная. Сега, какво казвате за търговията на Йу?
— Не можем да финансираме никаква контрабанда. При необходимост действаш на собствена отговорност — каза Хавъргил.
— Кой е казал нещо за контрабанда?
— Достатъчно, за да се досетя. Разреши ми да ти обърна внимание, трябва много добре да обсъдим търговията на Йу, когато и ако решат да искат твоето съдействие.
— Хайде, Пол, много добре знаеш, че е част от сделката, ако изобщо има такава. Защо, иначе, биха ме представяли на него?
Джонджон ги прекъсна.
— Защо да не го обсъдим? Ще ти помогнем по всякакъв начин, когато му дойде времето. И ти си казал същото на Йу, че ще проучиш, ще видиш, но обещание не си дал, е?
— Но се съгласявате да помагате по всякакъв възможен начин?
— Да, за това и за тория.
— Какво ще кажете за моя заем?
— Нямам разрешение да го отпусна, Йан — каза Пол. — Вече говорихме.
— Тогава свикай Съвета.
— Ще обмисля пак. Да видим как стоят нещата, а? — Пол Хавъргил натисна бутона. — Стокова борса, моля.
Само след момент се чу по микрофона:
— Да, мистър Хавъргил?
— Чарлс, какви са последните новини?
— Целият пазар падна с 28 пункта… И две банки са празни. — Вената върху челото на тай-пана пулсираше… — прилича на начало на паника. Банката гадна със 7 пункта, „Струан“ падна на 11.50…
— Господи! — шепнеше Джонджон.
… „Ротуел-Горнт“ със 7 пункта, „Хонконг пауър“ с 5, „Ейжън ленд“ 11… всичко върви надолу. Всички акции падат. „Хо-Пак“ замръзна на 12 и когато започнат, ще отидат на долар. „Фар йист“ и „Индия“ плащат максимум 1000 на клиент.
Безпокойството на Хавъргил нарасна, „Фар йист“ беше една от най-големите в колонията.
— Не съм песимист, но изглежда „Ню Йорк“ е вътре! Мисля… — Гласът му беше заглушен от силна глъчка. — Съжалявам, има нова голяма разпродажба — 200 000 акции на „Струан“…
— Господи, откъде никнат всички тези акции! — възкликна Джонджон.
— От всеки Джон, Дик и Хари в Хонконг. — Студено отбеляза Дънрос. — Включително „Виктория“.
— Трябва да си защитим инвеститорите — после додаде в микрофона, — благодаря, Чарлс. Обади се отново в три без петнадесет. — Натисна и изключи микрофона. — Ето ти отговора, Йан. Не мога с пълното съзнание за положението да предложа на Съвета да те финансира с нови 100 милиона негарантиран заем.
— Сега ще го свикаш ли или не?
— Акциите ти падат. Нямаш активи, имоти, авоари за залог, които да поддържат спада на акациите. Банковите ти авоари вече са заложени. Акциите в хазната ти се обезценяват всяка минута. Понеделник, вторник Горнт ще контролира „Струан“.
Дънрос го наблюдаваше.
— Ще позволиш на Горнт да ни купи? Не ти вярвам. Ти ще го направиш преди него. Или, може би, вече си направил сделката за подялбата на „Струан“?
— Няма сделка. Не още. Но ако напуснеш „Струан“ веднага — писмено се съгласиш да ни продадеш от основните акции толкова, колкото искаме, на пазарната им цена при затваряне на борсата в понеделник и назначиш нов тай-пан, избран от нашия борд на директорите, тогава ще обявим тотална подкрепа на „Струан“.
— Кога ще обявите подкрепата си?
— Понеделник в 15.10.
— С други думи нищо не ми давате.
— Винаги си казвал, че най-хубавото на Хонконг е свободният пазар, където силният оцелява и слабият загива. Защо не убеди сър Луис да изтегли акциите ти от обръщение?
— Той предложи. Аз отказах.