— Защо?
— „Струан“ е толкова силна, колкото винаги е била.
— Истинската причина не е ли престижът и твоята глупава гордост? Съжалявам, не мога нищо да направя, за да спра неизбежното.
— Топки! — отсече Дънрос и Хавъргил почервеня. — Можеш да свикаш борда. Можеш да…
— Съвещание няма да има!
— Йан — Джонджон се опита да омекоти враждебността между двамата. — Слушай, Пол, направете компромис: Ако, чрез Йан, получим пари от Китай, ще свикаш борда веднага, още днес извънредно заседание. Можеш да го направиш — има достатъчно директори в града и е справедливо. Какво ще кажеш?
Хавъргил се колебаеше.
— Ще помисля.
— Не е достатъчно — разгорещи се Дънрос.
— Ще го обмисля. Бъди любезен да се обадиш на Тип…
— Кога е съвещанието? Ако направиш такова?
— Следващата седмица.
— Не. Днес, както предложи Джонджон.
— Казах, ще помисля — Хавъргил се ядоса. — Сега моля те, обади се на Тип Ток.
— Ако гарантираш, че ще свикаш съвещанието утре в 10 часа!
Гласът на Хавъргил стана остър:
— Няма да бъда изнудван, като миналия път. Ако ти не искаш да се обадиш, аз ще го направя. Сега мога. По дяволите, ако те искат да ни дадат заем, ще го направят, който и да се обади. Ти си се съгласил на сделката с тория, съгласил си се да се срещнеш следващия месец с Йу, съгласихме се да поддържаме тази сделка, който и да контролира „Ноубъл хаус“. Не съм упълномощен да ти отпускам повече заеми. Така че — или приемаш или отказваш. Ще обмисля дали да свикам съвещание преди отваряне на борсата в понеделник. Това е всичко, което обещавам.
Обстановката беше наелектризирана.
Дънрос се размърда. Вдигна слушалката и започна да набира.
— Ауей? — обади се арогантен женски глас.
— Уважаемият Тип Ток-тох, моля — каза той на кантонезки. — Тай-панът е на телефона.
— Ах, тай-пан. Ах, моля почакайте за момент. — Дънрос чакаше. Капка пот се беше събрала в края на брадичката на Джонджон. — Ауей? Тай-пан, докторът е при него, много е зле. Моля, обадете се по-късно! — Телефонът се затвори преди Йан да успее да каже каквото и да било. Той отново набра.
— Обажда се тай-пан, искам да…
— Този телефон е ужасен. — Амата заговори по-високо. — Той е болен — извика тя. — Обадете се по-късно.
Дънрос позвъни след десет минути. Сега телефонът даваше заето. Продължи да набира без успех.
На вратата се почука и главният касиер нахълта в стаята.
— Съжалявам, сър, но опашката не намалява, имаме четвърт час до затваряне. Предлагам да прекратим тегленията, независимо…
— Не — бързо го прекъсна Хавъргил.
— Сър, почти е празно. Не мисли…
— Не. „Виктория“ трябва да продължи. Трябва. Продължавай да, плащаш всяко пени.
Мъжът се поколеба, после излезе. Хавъргил избърса челото си, Джонджон също. Дънрос отново набра номера. Пак заето. Малко преди 15.00 опита за последен път, после позвъня в телефонната компания и помоли да проверят линията.
— Временна повреда, сър — беше отговорът. Дънрос остави телефона.
— Залагам сто към едно, че слушалката е вдигната. — Часовникът му показваше 3.01. — Да видим пазара.
Хавъргил избърса потта от ръцете си. Преди да набере, телефонът иззвъня.
— Главният касиер, сър. Тук е наред… Платихме на последния клиент. Работното време свърши. „Блекс“ също издържа сър.
— Добре. Провери останалите пари в трезора и се обади.
— Да благодарим на Бог, че е петък — каза Джонджон. Хавъргил набра номера.
— Чарлс? Какви са последните новини?
— Пазарът приключи с 37 пункта по-ниско. Пашите акции с 8 пункта по-ниско.
— Боже — възкликна Джонджон. — Банката никога не била толкова зле, дори по време на вълненията през 56 година.
— „Струан“?
— 9.50.
Двамата банкери погледнаха Дънрос. Лицето му беше безизразно. Отново набра Тип Ток. Брокерът без прекъсван четеше последните стойности. Отново даваше заето.
— Ще се обадя пак, когато се прибера в офиса. Ако говор с него, ще ви уведомя. Ако няма китайски пари, какво ще правите?
— Има две решения. Да чакаме английски лири, губернаторът да обяви понеделник за празничен ден или да даде разрешение да затворим за толкова дни, колкото са ни необходими. В краен случай приемаме предложението на Московската търговска банка.