Списъкът на Клаудия беше дълъг, повечето от тях спешни неща, оставаха му два часа за работа. Тип Ток не беше в списъка, не и Ландо Мата, Тайтфист Танг, Фор Фингър или Пол Чой. Кейси и Бартлет бяха там. Травкин, Робърт Армстронг. Жак де Вил, Гавалан, Филип Чен, Дайан Чен, Алън — вътрешният брокер на „Струан“ — Сър Луис и още безброй пръснати по света.
— Клаудия, най-напред Хиро Тода, до другите ще стигнем по-късно.
— Да, сър.
— След Тода, искам да видя Жак де Вил, после Филип Чен. Нещо за мисис Рико Гресенхоф?
— Самолетът й каца в 7.00. Има резервация и ще бъде посрещната. В стаята има цветя.
— Благодаря. — Дънрос влезе в офиса и се загледа през прозореца. До момента бе направил всичко, което зависеше от него за „Ноубъл хаус“ и за Хонконг. Сега останалото беше в ръцете на Бога. Следващият проблем — корабите. Настроението му се повдигна.
— Хелоу, тай-пан.
— Хелоу, Хиро. — Дънрос сърдечно стисна протегнатата му ръка.
Хиро Тода, икономически директор на „Тода шипинг индъстри“ беше на годините на Дънрос, стегнат, набит доста по-нисък от Дънрос, с хитри очи и готова усмивка, акцентът леко американски от двете му години специализация в UCLA.
— Мога ли да представя моите сътрудници мистър Казунари, мистър Еде, мистър Касиги.
Тримата млади мъже се поклониха и Дънрос отговори по същия начин. Всички бяха с добре ушити тъмни костюми, бели ризи и връзки в пастелен цвят.
— Седнете моля. — Дънрос предложи местата около малката маса за съвещания. Вратата се отвори и японската му секретарка и преводачка Акико влезе. Тя внесе табла със зелен май, представи се и сервира чая, после седна близко до Дънрос. Независимо, че японският му бе достатъчно добър за бизнес среща, тя му бе необходима за престиж.
Отчасти на японски, отчасти на английски, той започна непринуден, учтив разговор за незначителни неща, който по японски обичай предшества сериозните дискусии. Японски обичай беше бизнес срещите да се правят с участие на много администратори, колкото по-старши е ръководителят на срещата, толкова повече сътрудници води със себе си.
Дънрос търпеливо чакаше. Той харесваше човека срещу себе си. Хиро Тода беше шеф на големия корабостроителен конгломерат, основан почти преди сто години от прадядо му. Прадедите му са били феодални лордове, докато феодализмът и класата на самураите била отменена през 1870 година и започнало развитието на модерна Япония. Авторитетът му в „Тода шипинг“ изглеждаше голям, но както често става в Япония, истинската власт беше съсредоточена в ръцете на седемдесет и три годишния му баща, привидно, оттеглил се от работа.
Накрая Тода започна съществения разговор.
— Този спад на акциите, тай-пан, сигурно много ви тревожи.
— Временна липса на доверие. Сигурен съм, че след уикенда всичко ще се оправи.
— А да. И аз се надявам.
— Колко време ще останеш тук, Хиро?
— До неделя. Да, неделя. После отлитаме за Сингапур и Сидни. Ще се върна за приключване на нашата сделка следващата седмица. Радвам се, че мога да ви докладвам, че вашите кораби са готови преди срока. — Тода остави на масата сноп листа. — Ето тук е подробният доклад.
— Отлично! — Дънрос избегна атаката, благославяйки боговете, А. М. Г. и Кърк. Миналата вечер, връщайки се у дома изведнъж осъзна невероятността на ключа, който А. М. Г. и Кърк му бяха дали за осъществяването на плана, върху който работеше. — Ще искате ли да придвижите напред плащанията?
— А! — Другият мъж скри изненадата си. — Вероятно ще го обсъдя с колегите си, но се радвам, че всичко е под контрол, значи и поетата цена е удържана.
— Не беше ли казал Сън Цу „Този, който подценява опонентите е сигурно, че ще бъде победен от тях“. Горнт, наистина ни настъпва по палците, натискът върху банките е голям, но най-лошото отмина. Всичко е наред. Не мислите ли, че трябва да разширим обема на нашия общ бизнес?
Тода се усмихна.
— Два кораба, тай-пан? Гигантски по съвременните стандарти. За една година? Това не е малък бизнес.
— Би могъл да бъде двадесет и два кораба — каза той спокойно. — Имам предложение за вас, всъщност, за цялата японска корабостроителна промишленост. В момента вие строите кораби и ги продавате, или на gai-jin — аутсайдери — на нас примерно, или на японски корабопритежатели. Ако за вашите корабопритежатели, експлоатацията на корабите е неконкурентоспособна, при големите разходи, които имате за японски екипаж — по вашите закони само такива екипажи може да наемате, скоро няма да можете да се конкурирате с гърците, с нас и с другите, защото нашите разходи ще са много по-ниски.