— Аз… аз мисля най-добре ще бъде първо да обсъдим предложенията, тай-пан, — каза Тода, опитвайки се да запази спокоен гласа си. — Очевидно те са много перспективни. Може ли да се свържем с вас по-късно?
— Да. — Ще дойдете утре на надбягванията, нали? Обядът е за 12.45.
— Да, благодаря, ако не ви затрудняваме много — каза Тода нервно, — но няма да сме готови с отговора дотогава.
— Разбира се. Имате покани и пропуски, нали?
— Да, благодаря. Аз, а, надявам се всичко да се оправи при вас. Предложението е много перспективно, тай-пан.
Излязоха. Дънрос отново изпита удоволствие от ефекта, който предизвика. „Спечелих ги — помисли той. — Боже, след година можем да имаме най-големия търговски флот в Азия, изцяло финансиран и без риск за банката, корабостроителя, менажера или доставчика, с танкери за транспортиране на петрол — ако преживеем този тайфун.
Трябва. По някакъв начин трябва до вторник да избегна фалита, тогава подписваме с «Пар-Кон». «Пар-Кон» ще плати корабите, но какво ще стане с «Горнт» и «Орлин»?“
— Мистър Жак е на път към вас, тай-пан. Мистър Филип е в офиса си и ще дойде, когато сте готов да го приемете. Роджър Крос се обади, срещата се отлага от 6.00 за 7.00 часа. Каза, че самолетът на мистър Съндърс има закъснение. Той е предупредил губернатора и всички, които касае.
— Благодаря, Клаудия. — Той погледна списъка с обадилите се. Позвъня във „Виктория енд Албърт“ и потърси Бартлет. Беше излязъл. — Мисис Чолок, моля.
— Хелоу?
— Хелоу! Йан е на телефона, търсили сте ме с Линк. Как вървят нещата при вас?
Последва малка пауза.
— Тай-пан, може ли да се видим за малко?
— Разбира се. Какво ще кажеш за коктейл в 6.15 в „Мандарин“? Тогава имам свободен половин час до следващата среща. Е?
Изпита угризение при мисълта за Крос и Съндърс във връзка с предупреждението на А. М. Г. да не се предават папките.
— Има ли възможност аз да мина в офиса? Мога да тръгна веднага и да бъда там след половин, най-много три четвърти час? Има нещо важно.
— Добре. Може да се наложи да почакаш малко, но ела. — Той затвори телефона намръщен. Какво ли става там?
Вратата се отвори. Жак де Вил влезе. Изглеждаше загрижен и уморен.
— Искал си да ме видиш, тай-пан?
— Да, седни, Жак. Бях разбрал, че ще летиш миналата вечер?
— Говорих със Сюзан и тя мисли, че най-добре за Аврил е да почакам още ден-два…
Дънрос слушаше с интерес, недоумяващ, че Жак може да е комунистически агент. Но вече мислеше за тази възможност. Беше лесно обяснимо. Като млад идеалист по време на нацистката окупация във Франция Жак вероятно е изпитвал омраза към окупаторите, която след това се е трансформирала в комунистическа идеология.
„Господи, не беше ли Русия наш съюзник по време на войната? Не беше ли комунизмът на мода тогава, дори в Америка? Не изглеждаха ли Маркс и Енгелс толкова убедително разумни? Ленин също? Тогава. Преди да знаем истината за Сталин, за Гулаг, КГБ и полицейската държава, масовите убийства и липсата на всякаква свобода.
Но как може тези комунистически глупости да заблудят човек като Жак? Да го ангажират толкова дълго — освен ако е вербуван от «Севрин», както твърди А. М. Г.?“
— Какво мислиш за Грей? — попита Дънрос.
— Абсолютен кретен, тай-пан. Твърде е ляв за мен. Дори Бродхърст е малко ляв за мен. Тъй като… аз оставам засега, мога отново да поема Кейси и Бартлет?
— Аз ще продължа засега с тях, но ти се погрижи за договора.
— Вече е изготвен. Бях при юриста, каза, че има един малък проблем. Даусън се е срещнал тази сутрин с адвоката на Бартлет, мистър Стайглър, той искал да се преразгледа схемата за плащанията и да се отложи подписването за следващата седмица.
Дънрос се ядоса. Помъчи се да не го показва. Сигурно това е причината, Кейси да иска среща.
— Ще се оправя с това — каза той, оставяйки проблема настрана заради по-спешния: Жак де Вил, невинен до доказване на противното.
Той го погледна, харесваше го, спомни си за времето в Ейвиърд и Франция. Той, Пенелоуп, Жак и Сюзан, техните деца — всички заедно за Коледа или през лятната ваканция, хубава храна, вина, много смях и много бъдещи планове. Най-умният беше Жак, най-дискретният, до обвиняването му от А. М. Г.
„Но за сега си невинен, докато не се докаже и докато не се уверя. Съжалявам, приятелю, ще те подложа на проверка.“