— За да се пазари, да увеличи натиска върху нас, да получи повече концесии.
— Да продължаваме ли да го търсим?
— Не. След като получи занесена от нас на ръка бележка, сам ще ни потърси. Той знае, че не сме глупаци.
— Кога ще ни потърси?
— Когато има разрешение да го направи, тай-пан. Не преди това. По някое време преди 10.00 часа в понеделник, когато трябва да отворим банките. Съветвам те да предупредиш тая мърша Хавъргил и Джонджон, да не звънят на Тип Ток, само ще размътят водата. Не можеш да хванеш акула с попова лъжичка.
— Добре. Не се тревожи за това Филип — каза съчувствено Дънрос. — Ще излезем от бъркотията.
— Не зная, тай-пан. Надявам се. — Филип Чен разтърка зачервените си уморени очи. — Дайан… тези проклети акции! Не виждам изход от тресавището…
Клаудия прекъсна разговора.
— Тръслър е на втора линия, тай-пан.
— Благодаря, Клаудия. — Той натисна второто копче. — Хелоу, Джордж, как е в Сингапур?
— Добър ден, сър. Чудесно, топло и влажно, — му отговори ентусиазиран глас. — Приятна изненада, какво мога да направя за вас?
— Искам да вземеш следващия самолет за Йоханесбург. Тръгваш веднага. Прати ми телекс за полет, хотел и се обади веднага щом пристигнеш. Разбра ме, нали?
Леко колебание и съвсем малък спад на ентусиазма.
— Йоханесбург, Южна Африка ли, тай-пан?
— Да. Със следващия полет.
— Тръгвам. Нещо друго?
— Не.
— Добре, тай-пан. Дочуване!
Дънрос затвори.
„Властта е страхотно средство — помисли той с голямо задоволство, — но още по-велико е да си тай-пан.“
— Веднага отивам да се заема с писмото.
— Чакай, Филип, има още един проблем, за който искам съвета ти. — Той отвори чекмеджето и извади матрицата. Освен него и предишните тай-панове, които още бяха живи, само Филип Чен знаеше тайната на четирите монети. — Ето това ми го да…
Дънрос спря, парализиран от неочаквания ефект, което това произведе върху неговия компрадор. Филип Чен се беше втренчил в матрицата, очите му почти изскочиха от орбитите. Като в кошмарен сън, всичко едва-едва движещо се, Филип се протегна и взе матрицата, пръстите му трепереха, наведе се над нея, безмълвно движейки устни.
В следващия миг Дънрос разбра, че монетата е принадлежала на Филип Чен и е открадната от него.
„Разбира се. Сигурно е била дадена на сър Гордън Чен от Джин-куа! Но защо? Каква е връзката между фамилиите, за да направи Джин-куа такъв скъп подарък на евро-азиатския син на Дърк Струан?“
Все още, като в забавен кадър, видя как старецът вдигна глава и го погледна в упор. Отново раздвижи устни. Никакъв звук. След това със странен глас промълви:
— Бар… Бартлет вече ти даде, вече е в теб?
— Бартлет? — повтори Дънрос изумен. — Какво общо има Бартлет с това, за Бога… — Той спря, нова мисъл избухна в главата му, която събра още парчета от загадката.
„Тайната на Бартлет, която може да дойде само от седемте мъже, немислимо. Най-невероятният от всички е Филип Чен!
Филип Чен предател! Филип Чен във връзка с Кейси и Бартлет… значи той ни е продал, той е издал тайната и е дал монетата.“
Обзе го заслепяваща ярост. Всичкият му тренинг отиде по дяволите. Стана и бързо отиде до прозореца, загледа се навън. Не знаеше колко време е стоял така. Когато се обърна, беше се овладял.
— Слушам? — гласът му смразяваше.
— Тай-пан… тай-пан… — започна да говори на пресекулки Филип Чен, чупейки пръсти.
— Кажи истината, компрадоре. — Думите изплашиха стареца.
— Джон — промълви той и сълзи се стичаха по бузите му. — Кълна се, не съм аз.
— Знам! Продължавай за Бога!
Филип Чен разказа всичко, как е взел ключа от сейфа на сина си, как там открил писмата от и до Бартлет и втория ключ. Как на партито у тай-пана имал предчувствие за своя таен сейф, заровен в градината, как като го изровил разбрал най-лошото. Дори разказа за скандала с Дайан, как помислили, че сигурно монетата е в Джон Чен и как, когато го отвлекли Бившите вълци тя го посъветвала да се обадят на братовчеда Фор Фингър Уу, да нареди на биячите си да ги проследят.
Дънрос въздъхна, Филип не забеляза това, говореше през сълзи, разказваше как е лъгал в полицията и как е платил откупа на Бившите вълци, младежи, които никога не би разпознал и как биячите на Фор Фингър Уу, които е трябвало да го пазят не са попречили на Бившите вълци.