— Това е истината, тай-пан, цялата истина — мънкаше той, — повече нищо няма… нищо. Нищо до тази сутрин, освен трупа на бедния ми син с отвратителния знак на гърдите му.
Йан се опитваше да го побере в главата си. Не знаеше, че Фор Фингър е братовчед на Филип Чен, нито как старият моряк се е добрал до монетата — освен ако е шеф на Бившите вълци. Или ако е бил във връзка с Джон Чен, който е организирал фалшивото отвличане, за да измъкне пари от баща си, когото мразеше. След това Фор Фингър и Джон Чен са се скарали или… или какво?
— Как е разбрал Джон тайната на монетата и другите неща, за да ги предаде на Бартлет — за структурата на „Ноубъл хаус“?
— Не зная — излъга старецът.
— Казал си на Джон. Само ти, Аластър, баща ми, сър Рос, Гавалан, де Вил и аз знаем, от тях само първите четирима знаят структурата!
— Не съм му казал — кълна се не съм.
Дънрос примигна. Гневът му отново се надигна и той пак го овладя.
„Разсъждавай логично — каза на себе си. — Филип е повече китаец, отколкото европеец. Постъпи с него, като с китаец! Къде е връзката, липсващата част на загадката?“
Докато се мъчеше да я разгадае, очите му пронизваха стареца. Чакаше, знаейки, че мълчанието е голямо предимство при нападение и при защита. Къде е отговорът? Филип никога не би издал такава тайна на Джон, значи…
— Боже Господи! — избухна неочакваното прозрение. — Ти си водил дневник! Личен дневник! Ето как е разбрал Джон! Взел го е от сейфа ти! Така ли?
Парализиран от дяволския гняв на тай-пана, Филип се изтърва:
— Да… да… Трябваше да се съглася. — Спря се, борейки се със себе си.
— Трябваше? Защо? Говори, да те вземат дяволите!
— Защото… баща ми преди… да предаде „Хаус ъф Чен“ и монетата на мен… ме накара да се закълна да водя… да записвам личните връзки на „Ноубъл хаус“, за да предпазя „Хаус ъф Чен“. Само това, тай-пан, никога да не го използвам срещу „Ноубъл хаус“ или срещу вас, само за защита…
Дънрос го гледаше с омраза, мразеше Джон Чен, защото беше продал „Струан“, мразеше наставника си Чен-Чен. Повръщаше му се от толкова омраза и толкова предателства. След това си спомни, какво му каза Чен-Чен, преди много години, когато Дънрос почти се бе разплакал заради несправедливото отношение на Аластър и баща му към него: „Не се гневи, малък Йан, запазвай самообладание. Така казвах на Кълъм и Хег, когато бяха на твоите години — Кълъм никога не ме слушаше, но Хег ме послуша. Това е цивилизованият начин: Никога не се гневи, винаги запазвай самообладание!“ Така, значи Бартлет има нашата структура, балансите ни. Какво друго?
Филип Чен потрепваше.
— Хайде за Бога, Филип, сети се! Всички имаме планове, много планове! Ти също! Хег! Чен-Чен, Шити Т’Чънг, Дайан… — Боже, колко още неща си документирал и Джон е предал? — Обзе го чувство на отвращение, като си спомни своята теория за връзка между Банастазио, Бартлет, „Пар-Кон“, Мафията и оръжието. Боже, ако тайните ни попаднат в лоши ръце! — Е?
— Не зная, не зная… Какво иска Бартлет? Какво иска за монетата? — Филип изхълца. — Тя е моя, принадлежи ми!
Дънрос забеляза неконтролируемото треперене на ръцете и внезапното посивяване на лицето му. Върху барчето имаше бренди и уиски и Йан му подаде чаша бренди. Старецът отпи и леко се закашля.
— Благо… благодаря.
— Отивай си и донеси всичко от сейфа и… — Дънрос спря и натисна копчето на уредбата. — Ендрю?
— Да, тай-пан? — обади се Гавалан.
— Качи се горе, ако обичаш. Искам да придружиш Филип, не се чувства добре и има неща, които трябва да донесеш от тях.
— Идвам веднага.
Дънрос не отделяше очи от компрадора.
— Тай-пан, какво иска Бартлет…
— Стой настрана от тях, ако ти е мил животът! И предай на Ендрю всичко — писмата на Джон, на Бартлет, всичко — повтори той с леден глас.
— Тай-пан…
— Всичко. — Главата го болеше ужасно. Щеше да добави: „Ще реша какво да правя с теб и «Хаус ъф Чен» през уикенда.“ Но не го каза. Запази самообладание!
Кейси влезе и Йан я посрещна на средата на кабинета си. Носеше чадър и отново бе облякла бледозелената рокля, която толкова хубаво подчертаваше очите и цвета на косите й. Дънрос забеляза сенките под очите й. Правеха я някак по-желана.