— Съжалявам, че те накарах да чакаш.
Усмихваше му се топло, но той не можа да се наслади на тази топлина. Все още мислеше за Филип Чен. Ръката й бе хладна и приятна.
— Благодаря, че ме прие — каза тя. — Зная колко си зает, ще бъда максимално кратка.
— Чай или предпочиташ алкохол?
— Не искам да те затруднявам.
— Никакво затруднение, аз и без друго пия чай по това време. 16.40, време е за чай.
Като с магическа пръчка вратата се отвори и слуга, облечен в ливрея внесе сребърна табла с чай за двама, препечени филийки с масло и топли кифлички в сребърен нагревател. Мъжът наля и излезе. Чаят беше тъмнокафяв и силен.
— „Дарлинг“, марка на „Ноубъл хаус“. Продаваме го от 1830 година — отпиваше с удоволствие и както винаги мислеше за неизвестния гениален англичанин, измислил следобедния чай, който по някакъв начин успокоява грижите. — Надявам се да ти хареса.
— Чудесен е, но може би малко силен за мен. Пих един около 2 часа след полунощ и той добре ме ободри.
— О? Още не можеш да свикнеш с разликата в часовете?
Тя му разказа за Питър Марлоу.
— О! Какво нещастие! — Той включи уредбата — Клаудия, обади се в „Нейтън нърсинг хоум“ и попитай как е мисис Марлоу. Изпрати й цветя, моля. Благодаря.
Кейси се намръщи.
— От къде знаете, че е в „Нейтън“?
— Доктор Тулей винаги използва тази болница в Каулуун — той я наблюдаваше внимателно, учуден, че е толкова приятелски настроена, когато очевидно „Пар-Кон“ се опитва да саботира сделката. Щом е била будна през цялата нощ, ето откъде са сенките. Добре, сенки или не, внимавай, млада госпожице, ние си стиснахме вече ръцете за тази сделка. — Още чай? — попита любезно тон.
— Не, благодаря.
— Препоръчвам ти кифличките. Ние ги ядем така: намазваш щедро сметана отгоре, чаена лъжичка домашно приготвено сладко по средата на сметаната и… фантазия! Заповядай!
Тя неохотно пое кифличката. Големината й беше, колкото хапка.
— Фантастична е — въздъхна тя, избърсвайки останалата по устните й сметана. — Но колко много калории! Не, наистина, благодаря. Откакто съм тук не правя нищо, освен да ям.
— Не ти личи.
— Ще започне — тя отвърна на усмивката му. Седеше в едно от дълбоките с висока облегалка кресла, помежду им беше масичката за чай. Кръстоса крака и Дънрос още веднъж помисли, че Гавалан беше прав за нея — ахилесовата й пета е нетърпението.
— Може ли да започна? — попита тя.
— Сигурна ли си, че не искаш още чай? — нарочно попита той, за да я извади от равновесие.
— Не, благодаря.
Кейси пое дълбоко въздух.
— Изглежда „Струан“ е в тежко положение и на път да фалира.
— Не се безпокой за това. „Струан“ е в добра форма.
— Може би не мислиш така, тай-пан, но на нас нещата ни изглеждат по друг начин. Аз проверих. Повечето, почти всички мислят, че „Горнт“ и „Виктория“ или само „Виктория“, ще спрат нападението. Сега за нашата сделка.
— Имаме уговорка до вторник. На това се споразумяхме — каза той с променен глас — Да разбирам ли, че се оттегляте или променяте намеренията си?
— Не. Но при положението, в което се намираш, е лудост и лош бизнес да продължаваме. Така че алтернативите са две: Или „Ротуел-Горнт“, или да ти помогнем с някаква измъкваща операция.
— О?
— Да. Имам план за измъкването ти, при това с голяма печалба за всички. О’кей? Ти си най-подходящ за нас, за оставането ни тук.
— Благодаря — каза той, без да вярва. Цялото му внимание беше съсредоточено. Съзнаваше, че концесиите, които ще предложи ще са недостижимо високи.
— Примерно. Нашите банкери са „Фърст сентръл“ — най-омразната банка тук. Искат да дойдат отново в Хонконг толкова, че им се плаче, но никога няма да получат тези привилегии, нали?
Интересът му се повиши.
— Така?
— Така че, те наскоро купиха малка чужда банка с клонове в Токио, Сингапур, Банкок и Хонконг: „Ройъл Белгиум енд Фар Иист бенк“. Тя е малка, неизвестна банка и им струваше всичко три милиона. „Фърст сентръл“ поискаха от нас, ако сделката се осъществи, да мине през „Ройъл Белгиум“. Миналата вечер се срещнах с Дейв Муртаг, който ръководи „Ройъл Белгиум“ и той се оплака от англичаните, които ги избутват отвсякъде и независимо, че имат зад гърба големите ресурси на „Фърст сентръл“, почти никой не открива сметка при тях и не се внасят ХК долари, които са им нужни, за да отпускат заеми. Знаеш ли банката?