— Да — отговори той, още не разбирайки накъде бие тя, — но нямах представа, че „Фърст сентръл“ стои зад нея. Не мисля, че е обществена тайна. Кога е откупена?
— Преди два месеца. Какво ще кажеш, ако „Ройъл Белгиум“ те авансира в понеделник със 120 процента покупната стойност на двата кораба на Тода?
Дънрос се изненада от неочакваната възможност.
— Гарантирани с какво?
— Корабите.
— Невъзможно! Никоя банка няма да го направи!
— 100 процента са за Тода, 20 за покриване на застраховки, транспортни разходи и първите месеци на експлоатация.
— Без парични приходи, без уредена чартърна експлоатация?
— Можеш ли да ги дадеш под наем за шестдесет дни и да осигуриш приход на средства, за да започнеш изплащането на заема по договорена схема?
— Много лесно. Господи, ако само мога да платя на Тода, веднага ще ги дам под наем с дългосрочен договор и то още първите два кораба на Тода, без да трябва да чакам. Това само теория ли е или могат да го направят.
— Могат.
— В замяна на какво?
— В замяна на 50 процента от валутния обмен на „Струан“ за период от пет години: обещание да поддържаш среден паричен депозит между 5 и 7 милиона ХК долара — срещу милион — милион и половина US доларова равностойност, че ще използваш банката, като твоя втора хонконгска и „Фърст сентръл“, като първа американска банка вън от Хонконг за период от пет години?
Трябваше да използва цялата си воля, за да не извика от радост.
— Това твърдо предложение ли е?
— Мисля, че да, тай-пан. Не се чувствам съвсем в собствени води — никога не съм била в корабния бизнес, но 120 процента изглеждат фантазия, другите условия също са о’кей. Не знаех колко далеч мога да отида в преговорите.
Студена тръпка мина през него.
— Местните никога няма да имат пълномощия за такова предложение.
— Това беше вторият въпрос на Муртаг, но каза, че имаме пред себе си уикенда и ако си съгласен с предложението, ще започне да действа.
Дънрос се облегна назад. Остави настрана три важни въпроса и попита:
— Нека да спрем дотук за момент. Какво е твоето участие във всичко това?
Момент, има още една брънка в предложението. Муртаг каза, че ще опита да навие големите началниците да отпуснат 50 милиона US долара оборотни фондове срещу неиздадените акции от трезора. Така отново си на свобода.
Дънрос добре съзнаваше какъв страшен хазарт е това, колкото и да е голяма банката. С усилие се концентрира. С платените кораби и с оборотните фондове ще може да отблъсне Горнт и да разбие атаката му. Когато постави Куилън на място, „Орлин“ ще се върне хрисимо, защото винаги е била добър клиент — не беше ли „Фърст сентръл“ част от „Орлин Мърчънт бенк консорциум“?
— Какво ще стане с нашата сделка?
— Остава, както е уговорено. Анонсираш в най-изгодно за двете страни време, за вас и за „Пар-Кон“, както се бяхме споразумели. Ако и това е голямото Ако, ако „Фърст сентръл“ се съгласи да рискува, можем да направим удар, истински удар, купувайки акциите при 9.50 понеделник сутрин. После трябва да ги върнем на 28, може би 30, какво ще кажеш? Единствената част, която не мога да измисля, е за персонала.
Дънрос извади носна кърпа и избърса, без да се притеснява челото си. След това стана и наля две чаши с бренди и сода. Подаде едната на Кейси и седна обратно на стола.
„Господи, нови надежди, страх, въпроси, отговори, планове и контрапланове.“
Боже всемогъщи!
Брендито имаше хубав вкус и му подейства много добре, забеляза, че тя едва отпи. Наблюдаваше го.
— Всичко това срещу какво?
— Ти трябва да определиш параметрите с „Ройъл Белгиум“ — от теб зависят. Не знам точно чистия ти приход. Лихвените проценти ще бъдат солени, но ще си струват измъкването от дъното. Трябва да поставиш лична гаранция за всеки цент.
— Господи!
— Да. Плюс престиж — той почувства твърдостта в гласа й. — Отношенията с „жълтите копелета“. Не ги ли наричаше така лейди Джоана, хората от „Фърст сентръл“, с нейния висок, дебел и презрителен глас: „Но какво можеш да очакваш, те са…“ Предполагам имаше предвид американци. — Той видя как тя присви очи и сигналът за опасност задейства. — Опасна кучка е тази жена.