— Всъщност, не е. Тя е малко саркастична и груба, но не е лоша. Антиамериканка, съжалявам, че го казвам, параноичка предполагам. Виждаш ли, мъжът й, сър Ричард, е убит в Монте Карло по време на войната от американска бомба, бомбардировачите са ги сбъркали с нацистки военни части.
— О! Разбирам.
— Какво ще иска „Пар-Кон“? И какво ти и Линк?
Тя се поколеба, след това остави настрана лейди Джоана, съсредоточавайки се изцяло върху разговора.
— „Пар-Кон“ иска дългосрочен бизнес със „Струан“ — като Стари приятели — той разбра странната усмивка. — Зная какво влагат китайците в това понятие и искам такова отношение към „Пар-Кон“. Статут на Стари приятели от момента на утвърждаване сделката с „Ройъл Белгиум“.
— Следващото?
— Това „да“ ли означава?
— Искам да зная всички условия, преди да съм казал „да“ на едно.
Тя пийваше от брендито.
— Линк нищо не иска. Той не знае за това.
— Моля? — Дънрос отново бе изваден от равновесие.
— Линк още не знае за „Ройъл Белгиум“ — каза тя спокойно. — Днес спонтанно го решихме с Дейв Муртаг. Не зная, дали ти правя голяма услуга, защото ти… защото ти ще си на първа линия, ти лично. Но така „Струан“ може да се откачи. И после нашата сделка ще тръгне.
— Не мислиш ли, че трябва да се консултираш с безстрашния си шеф? — попита Дънрос, опитвайки се да реши усложненията от този факт.
— Аз съм изпълнителен директор и „Струан“ е моя сделка. Всичко това нищо не ни струва, освен използване на влияние и желание да те измъкнем от капана, нали? Искам нашата сделка да тръгне и не искам Горнт победител.
— Защо?
— Казах. Ти си най-подходящият, ако искаме да останем.
— А ти, Сирануш? Ти какво ще искаш?
Очите й се присвиха и потъмняха като на лъвица.
— Искам равенство. Искам да бъда третирана, като равна, не да ми се присмиват зад гърба, като на жена, която е в бизнеса, защото е на гърба на някой мъж. Искам равенство и „големите пари“, мои пари — извън „Пар-Кон“.
— Второто условие е по-лесно изпълнимо, ако си готова да рискуваш. Колкото до първото, никога не съм те подценявал…
— Гавалан го прави, другите също.
— … и никога няма да го правя. Колкото до другите, ако те не те третират, както ти би искала, то напусни съвещателната маса и бойното поле. Не им натрапвай присъствието си. Не мога да те направя равна. Никога не си била и никога няма да бъдеш равна. Ти си жена и искаш или не, това е мъжки свят. Това особено важи за Хонконг. И докато съм жив ще продължавам да го мисля и да приемам жената, като жена, която и да е тя, по дяволите.
— Да те шибам тогава!
— Кога? — той се засмя.
Неочакваният й смях се сля с неговия и напрежението спадна.
— Заслужих си го. Съжалявам. Изгубих гръб.
— Моля?
Тя му обясни версията с престижа. Той пак се разсмя.
— Ти не загуби ти спечели гръб.
След малко тя продължи:
— Значи, каквото и да правя, никога няма да съм равна?
— Не в бизнеса, ако искаш да си част от този свят. Както казах, искаш не искаш, така стоят нещата. Мисля, че тук грешиш. Фамилията на Хег беше неоспоримо по-силната, от която и да е друга в Азия. И тя отиде там като жена, не като хермафродит.
Тя протегна ръка и взе чашата си, той погледна повдигащите се гърди под тънката коприна.
— Как можем да приемаме толкова привлекателна и умна жена като безполова? Бъди реалист!
— Аз не моля за справедливост, тай-пан, само за равенство.
— Трябва да си доволна, че си жена.
— Аз съм. Наистина съм — в гласа й се долавяше горчивина. — Само не искам да ме третират като същество, чиято единствена стойност е отзад. — Тя отпи още веднъж и стана. — Така, оттук поемаш ти? С „Ройъл Белгиум“? Дейвид Муртаг очаква да се обадиш. Далечна стрелба, но си струва да опиташ, нали? Може би е добре лично да отидеш, вместо да изпращаш за него — престиж, а? Той ще има нужда от цялата ти подкрепа.
Дънрос продължаваше да седи.
— Седни за малко, ако имаш време. Има още две неща за уточняване.
— Разбира се. Не исках да ти отнемам време.
— Първо, какъв е проблемът с вашия мистър Стайглър?
— Какво искаш да кажеш?
Той й обясни за какво се отнася.
— Кучи син! — очевидно се възмути. — Казах му да приготви документите, това е всичко. Ще имам грижата. Юристите винаги мислят, че имат право да преговарят, „да придвижат сделката“, така го наричат те, опитвайки се да те подценяват. Изгубила съм повече сделки заради тях, отколкото можеш да си представиш. Сиймър не е чак толкова лош. Адвокатите са чумата на Щатите. Линк мисли така.