— Какво ще кажеш за Линк? — той си спомни двата милиона, които даде на Горнт да атакува акциите му. — Мислиш ли, че ще е 100 процента с нас след това извъртане?
— Да — каза тя след дълго мълчание. — Да.
— Така, ти се оправяш със Стайглър и всичко остава по уговорката?
— Трябва да измислиш имена на корабите, както се уговорихме, но това не е проблем.
— Не. Ще се погрижа.
— Лично ли ще гарантираш за всичко?
— О, да — каза небрежно Дънрос. — Дърк го е правил през цялото време. Това е привилегия на тай-пан. Слушай, Сирануш, аз…
— Би ли ме наричал Кейси, тай-пан? Сирануш е за друга епоха.
— Добре. Кейси, независимо дали това ще стане или не, ти си със статут на Стар приятел и аз ти дължа благодарност за смелостта и за куража по време на пожара.
— Аз не съм смела. — Тя се засмя. — Не забравяй, заплахата от хепатит не е отминала.
— О. Ти също си го помислила.
— Да.
— Ще ти помогна за твоите „големи пари“ — каза той. — Колко ти трябват?
— Два милиона без данъци.
— Данъчната ви система е сурова и тежка. Готова ли си да прескочиш закона?
Тя се поколеба.
— Право на всеки чистокръвен американец е да избягва данъците, но не да ги заобикаля.
— Разбрах те. В твоята графа трябва да попълниш цифрата 4?
— Моята категория е ниска, въпреки че капиталът ми е голям.
— 46 000 в „Сан Фернандо сейвинг енд Лоун“, не е много — той се наслаждаваше на притеснението й. — 8 700 на влог в „Лос Анжелос енд Калифорния“, също.
— Ти си копеле.
Той се усмихна.
— Просто имам приятели на високи места. Като теб. — И небрежно отвори капана. — Ще вечеряте ли с мен тази вечер, ти и Линк?
— Линк е зает.
— Тогава ще вечеряш ли с мен тази вечер? Осем? Да се срещнем във фоайето на „Мандарин“. — Той разбра признанието и вълнението от объркването.
„Значи Линк е зает! И с какво би могъл да бъде зает Линк Бартлет? Орланда Рамос? Тя трябва да е! Ето истинската причина за нейната помощ. Орланда! Орланда и Линк Бартлет, следователно и Горнт. Кейси е изплашена. Дали се страхува, че Горнт е зад Орланда, за да атакува Бартлет — или е бясна от ревност и готова да провали Бартлет?“
56
Кейси застана на опашката, за да мине през въртящата се врата на входа на „Голдън фери“, хората бързаха, бутаха се по коридора. Когато предупредителният звънец иззвъня, тези отпред се впуснаха да тичат. Несъзнателно ускори крачки. Шумната, разгорещена тълпа я повлече и тя се качи. Намери място, седна и загледа тъжно пристанището, размишлявайки върху срещата с Дънрос. Дали беше успяла.
— Боже, Кейси — реагира спонтанно Муртаг — от главния офис никога няма да се съгласят, дори след милион години!
— Ако не го направят, ще изпуснат най-големия си шанс. Ти също. Това е големият ти шанс — не го изпускай! Ако помогнеш на „Струан“, помисли какъв престиж печелим всички. Когато Дънрос дойде при теб…
— Ако дойде!
— Ще дойде! Ще го накарам да дойде! Когато пристигне, кажи му, че всичко е твоя идея, не моя и че…
— Но, Кейси, не.
— Не. Трябва да излезе от теб. Ще те подкрепям 1000 процента в Ню Йорк. Когато дойде тай-панът, поискай за себе си статут на Стар приятел.
— Господи, Кейси, имам достатъчно неприятности и без да трябва да обяснявам на тези човекоядци у дома за статут — Стар приятел и за престиж!
— Тогава не обяснявай. Ако прокараш тази сделка, ще бъдеш най-уважаваният американски банкер в Азия.
„Да — каза си Кейси, повръщаше й се от надежди. — Ще измъкна Линк от капана на Горнт. Сигурна съм, че не греша за него.“
— Ад си, Кейси! — каза ядосано Бартлет тази сутрин. За първи път в съвместния им живот той избухна.
— Очевидно е, Линк — тросна се тя. — Аз не се опитвам да се меся, аз…
— По дяволите, не се месиш!
— Ти започна с Орланда, не аз! Ти с твоите хвалби за нейните страхотни ястия, страхотно танцуване, страхотни дрехи и страхотна компания! Единственото нещо, което аз попитах беше, дали си прекарал добре?