— Разбира се, но с такъв траурен ревнив тон и зная какво значеше: „Надявам се да си прекарал отвратително!“
„Прав беше. Ако му се иска да не се прибира цяла нощ, това си е негова работа. Трябваше да си затварям устата, както обикновено и да не правя проблем. Но това не е като другите пъти. Той е в опасност и не го съзнава!“
— За Бога, Линк, тази жена преследва пари и власт и това е всичко! Откога я познаваш? От два дни. Къде се запозна с нея? У Горнт! Тя сигурно е в негова власт! Този човек е изключително хитър! Направих някои проверки, Линк, апартаментът й се плаща от него, сметките…
— Тя ми каза всичко това, каза ми и за отношенията й с Горнт, това е минало! Можеш да забравиш Орланда! Разбра ли? Само престани да злословиш повече за нея.
— „Пар-Кон“ има много живот, независимо дали с Горнт или Дънрос. И двамата ще използват всички трикове, за да те преебат…
— Преебат ли е точната дума? Хайде, Кейси никога не си ревнувала преди — признай, че си бясна. Тя е всичко, каквото един мъж може да си пожелае и ти си…
Спомни си как той спря, преди да го каже. Очите й се напълниха със сълзи. „По дяволите, Йан е прав! Аз съм проклета машина за работа, не съм женствена като нея, не лягам лесно, не се интересувам от брак, засега не мога да правя нещата, които тя прави. Орланда е нежна, гъвкава, златна, чудесно готви, женствена, има страхотно тяло и крака, вкус и опит в леглото. Господи, какъв опит! И единствена цел — да хване богат съпруг. Французойката беше права: Линк е плячка за всеки безогледен хищник, азиатска преследвачка на богаташи. Орланда е каймакът на реколтата в Хонконг. Всичко това са лайна!
Каквото и да казва Линк, права съм за нея, права съм и за Горнт.
Дали съм права?
Дай да видим. Нямам за какво да се хвана, освен няколко клюки и интуиция. Орланда ме впрегна. Направих страшна грешка, като си паднах по Линк. Спомни си какво ти каза, като излезе от апартамента. «Отсега нататък стой настрана от личния ми живот!»
О, Боже!“
Подухваше приятен ветрец, докато фериботът прекосяваше пристанището, двигателите боботеха, сампани и други лодки бързо се отклоняваха от пътя му, небето беше покрито с облаци. Унесена в мисли, тя бършеше с ръце сълзите си. Голям товарен параход наду сирена, вееха се знамена и множество кораби минаваха величествено, но тя нищо не виждаше, дори огромния самолетоносач пред Адмиралтейството.
„Стегни се, Кейси.“
Нагъсто поставените дървени скамейки бяха изпълнени с много хора, притискаха я от двете страни. Повечето бяха китайци, само тук-там туристи с камери и малко европейци. Нямаше сантиметър свободно място, всички коридори задръстени с хора. Китайците около нея четяха вестници, както правят хората в метрата, само дето от време на време издаваха странни звуци, прочиствайки по този начин гърлата си. Един от тях се изплю. Точно пред него имаше голяма табела с надпис на китайски и английски: ПЛЮЕНЕТО Е ЗАБРАНЕНО — ГЛОБА ДВАДЕСЕТ ДОЛАРА. Той пак се изплю и Кейси изпита желание да му взехме вестника и да му запуши устата. Думите на Дънрос звучаха в ушите й: „Опитваме се да ги променим вече повече от 120 години, но китайците не се променят лесно.“
„Не само те. Всички и всичко в този мъжки свят. Прав е тай-панът.
Какво ще правя с Линк? Да променя правилата или какво?
Вече го направих. През главата му започнах тази акция за спасяване на «Струан». Това първо. Да му кажа ли или не? Дънрос няма да ме издаде, а Муртаг ще получи всичките облаги, полага му се, ако «Фърст сентръл» се съгласи. Трябва да кажа на Линк по някое време.
Дали планът ми ще успее? Какво ще стане с мен и Линк?“
Гледаше с невиждащ поглед напред, мъчейки се да реши.
Приближаваха кея. Други два току-що тръгваха за Хонконг Сайд и се отклониха, за да дадат път на пристигащите. Всички за слизане. Фериботът леко се наклони от нарушения баланс. „Господи — помисли нервно тя, излязла от търпение, — трябва да има по петстотин души на всяка палуба.“ Една нетърпелива китайска матрона, промъквайки се, я настъпи по крака, проправи си път с блъскане през тълпата и застана начело на опашката. Кейси се изправи, кракът я болеше, искаше й се да удари китайката с чадъра си.
— Те са голяма работа, а? — каза с насмешлива усмивка висок американец зад нея.