— Какво? О да… наистина са, някои от тях.
Притискаха я отвсякъде, бутаха я. Изведнъж й прилоша, доповръща й се. Мъжът го почувства и използвайки лакти направи място около нея. Тези, които бяха разбутани отстъпиха, шегувайки се грубо.
— Благодаря. Много ви благодаря.
— Казвам се Стенли Роузмънт. Запознахме се на вечерята у тай-пана.
Кейси се обърна, сепната.
— О, извинете, аз бях се… бях се отвяла на хиляди мили оттук, не ви… съжалявам. Как сте?
— Почти едно и също, Кейси. — Роузмънт погледна към нея. — При вас не всичко е наред, май? — попита мило той.
— О няма нищо. Наистина съм добре.
Досети се, че сигурно я е наблюдавал. Моряците хвърлиха въжетата, които незабавно бяха уловени и сложени върху стълбовете. Дебелите въжета изскърцаха от напрежението. Фериботът бавно приближи пристана, мостикът за слизане започна да се спуска, но преди напълно да падне, тълпата се втурна и заслиза. Кейси също, понесена от множеството. След няколко метра натискът намаля и тя продължи да върви сама. От отсрещната страна, на другата рампа прииждаха хора за обратния рейс към Хонконг Сайд. Роузмънт я настигна.
— Във „Виктория енд Албърт“ ли сте отседнала?
— Да. А вие?
— О, не! Имаме апартамент в Хонконг Сайд — на консулството.
— Отдавна ли сте тук?
— Две години. Интересно е тук, Кейси. Първите месец-два се чувстваш като в затвор — няма къде да се ходи, толкова много народ, заобиколен от едни и същи приятели ден след ден. Но скоро свикваш и става чудесно. Чувстваш се в центъра на действието, в центъра на Азия. Наистина, Хонконг е центърът на Азия — вестниците са добри, храната също, голф, надбягвания, лодки и е лесно да отидеш до Тайпей, Банкок или където и да е. Разбира се не е Япония. Япония е друго. Тя е като „Вълшебникът от Оз“.
— Това хубаво ли е или лошо?
— Страхотно, ако си мъж. Въпреки, че за съпругите е много тежко, за децата също. Безпомощността, отчуждението се обръщат срещу теб — не можеш да прочетеш дори надписите по улиците. Изкарах там двугодишен мандат. Много ми харесваше. Но Атен, жена ми, я намрази. — Роузмънт се засмя. — Тя мрази също Хонконг, иска да отидем в Индокитай, Виетнам или Камбоджа. Била е медицинска сестра по време на войната.
През мъглата на собствените проблеми, Кейси долови тенденциозност и започна да слуша.
— Тя французойка ли е?
— Американка. Баща й е бил посланик там по време на войната с французите.
— Имате ли деца? — попита Кейси.
— Две. Две момчета. Атен е била женена преди това.
Ново предчувствие.
— Синовете ви от предишния брак ли са?
— Единият, да. Жена ми е била женена за виетнамец. Убили са го малко преди французите да напуснат страната. Горкият, убит е, преди да се роди малкият Виен. Той ми е като роден син. Да, и двете ми момчета са страхотни. За дълго ли ще останете?
— Зависи от моя шеф и от сделката. Предполагам знаете, че се надяваме да се обвържем със „Струан“.
— Сензацията на града — наред с пожара в Абърдийн, наводнението, бурята, падането на акциите на „Струан“, опашките в банките и съсипания пазар — типично за Хонконг: никога не е скучно. Мислите ли, че ще се оправи?
— Тай-панът ли? Току-що бях при него. Надявам се. Той е спокоен, да, много спокоен. Харесва ми.
— Да. И Бартлет е чудесен. Дълго ли работите с него?
— Почти седем години.
Бяха излезли вече от терминала. Улицата беше почти толкова задръстена. Роузмънт посочи малко магазинче.
— Атен работи там от време на време. Това е благотворително магазинче, управлявано от американци, приходите отиват изцяло за бежанците. Много от съпругите работят там по за ден-два. Допълнително занимание. Предполагам вие сте заета през цялото време.
— Само седем дни в седмицата.
— Чух Линк да казва, че ще отидете за уикенда до Тайпей. Това първото посещение ли ще е?
— Да, но аз няма да ходя, само Линк и тай-панът.
„Ще вземе ли Линк Орланда със себе си? Той е прав, не е моя работа. Но «Пар-Кон» е моя. И щом Линк е хванат, вързан и потопен от враговете, колкото по-малко знае за номера с «Фърст сентръл», толкова по-добре.“
Доволна, че взе решението, тя продължи разговора с Роузмънт, отговаряйки на въпросите без много да се концентрира. Беше й приятно, че разговаря с човек, толкова информиран, колкото и любопитен.
— … и Тайпей е различен, по-спокоен, хората по-малко хитри, обикновени. Ние сме популярни там. Значи имате намерение да разширите дейността? При такава голяма сделка, предполагам имате под ръка дузина брадви.