— Разбира се, благодаря. Първо да си взема пощата.
Тя отиде до рецепцията. Сноп телекси и съобщения от Джанели, Стайглър и Форестър с молба да им позвъни. Имаше написана на ръка бележка от Бартлет с рутинни инструкции за „Пар-Кон“, с които беше съгласна, освен това я молеше да уреди самолетът да е готов навреме за излитането в неделя. Бележката завършваше: „Кейси, ще бъдем с Горнт. Ще се видим на закуска в 9.00. Довиждане“.
Тя се върна при Роузмънт.
— Ще трябва да прегледам набързо нещата?
— Лоши новини?
— О, не, само куп неща за оправяне.
— Добре, но може ли да вечеряме заедно следващата седмица с вас и Линк? Бих искал да се запознаете с Атен. Тя ще ви се обади да уточни деня, о’кей?
— Благодаря, много бих искала. — Кейси се отдалечи. Цялото й същество, повече от всякога беше ангажирано с курса, който пое.
Роузмънт гледаше след нея, докато се отдалечи и поръча уиски и сода. Чакаше, потънал в мисли.
„Колко пари е вложил Банастазио в «Пар-Кон» и какво е получил в замяна? Господи, «Пар-Кон» има нещо общо с отбраната, със спейс програмата и още доста секретни неща. Какво търси този негодник тук? Да благодарим на Бога, че аз се заех с Кейси и не я оставих на някой от момчетата. Можеше да пропусне Банастазио.“
Робърт Армстронг пристигна.
— Господи, Робърт, изглеждаш отвратително — каза американецът. — Вземи си отпуск и се наспи или остави проститутките.
— Не се превземай! Готов ли си? По-добре да тръгваме.
— Имаш време за едно. Срещата в банката се отлага за седем, имаме много време.
— Да, но не искам да закъснявам, срещата е при губернатора, в неговия офис.
— О’кей.
Роузмънт допи уискито си, подписа сметката и тръгнаха обратно към терминала.
— Как е „Драй ран“? — попита Армстронг.
— Още са там с развети знамена. Изглежда бунтът в Азербайджан е безуспешен. — Роузмънт забеляза раздразнението на англичанина. — Какво те яде, Робърт?
— Понякога не ми харесва, че съм риж, това е. — Армстронг извади цигара и запали.
— Мислех, че си ги отказал.
— Бях. Слушай, Стенли, по-добре да те предупредя. Крос е толкова бесен, готов е за лудницата.
— Така, друго ново? Много хора мислят, че вече е за боклука. Господи, та нали най-напред Ед Ланган ти каза за папките на А. М. Г. Съюзници сме за Бога!
— Истина е — кисело отговори Армстронг, — но това не ви дава право да извършите обиск на апартамент, принадлежащ на чиста телефонна компания!
— Кой, аз? — Роузмънт се направи на засегнат. — Какъв апартамент?
— „Синклер тауърс“, апартамент 32. Ти и твоите горили сте нахълтали посред нощ. За какво, мога ли да те попитам?
— Как бих могъл да зная? — Роузмънт знаеше, че трябва да блъфира, но го беше яд, че който е бил там, е изчезнал, без да остави следи. Неприятностите около самолетоносача, невъзможността да разпита Меткин, цялата бъркотия със „Севрин“ и наглостта на Крос го подтикнаха към това нахлуване. Един от китайските информатори беше дочул, че този апартамент понякога се ползва от комунистически агенти — онази вечер там е трябвало да има среща. Коночи, един от най-добрите му агенти ръководи акцията и мислеше, че е мярнал двама мъже да излизат отзад, но не беше сигурен. Независимо, че претърсили старателно не открили никого. В апартамента също нищо, с което да потвърдят или отхвърлят слуха. Само две празни чаши. Чашите прибрали, за да проверят за отпечатъци. Едната беше чиста, другата с добре запазени отпечатъци.
— Никога не съм бил на „Синклер тауърс“ 32, по дяволите!
— Може би, но твоите копои са били. Няколко наематели съобщиха, че са видели четирима високи дебелаци да се качват и слизат по стълбите. Всичките с дебели задници и с дебели глави. Трябва да са били твоите хора.
— Не са мои.
— О! Крос вече изпрати две доста глупави каблограми в Лондон. Глупавото във всичко това е, че ти нищо не получи, а ние получихме неприятности с твоите непрекъснати ебаваници!
Роузмънт въздъхна.
— Престани да ми досаждаш. Имам нещо за теб. — Той разказа на Армстронг за разговора си с Кейси и за Банастазио.
— Ние знаехме за връзките му с „Пар-Кон“, но не знаехме, че пристига утре. Какво мислиш по въпроса?
Армстронг знаеше за пристигането, отбелязано в календара на фотографа Нгъ.
— Интересно — уклончиво каза той. — Ще кажа на стареца. Но ще е добре да си подготвиш добро оправдание за „Синклер тауърс“ и не споменавай, че съм те предупредил. — Умората почти го беше надвила.