Тази сутрин в 6.30 започна първото истинско проучване на Брайън Куок.
Истински фойерверк: още докато бе дрогиран го преместиха от килията в мръсно подземие с влажни стени и вонящи тънки матраци върху плесенясал под. Десет минути след като дойде в съзнание, силна светлина блесна в помещението и Армстронг рязко отвори вратата.
— Боже, какво сте направили със суперинтендант Куок? Да не сте се побъркали? Как смеете?
— Заповед на Крос, сър. Този…
— Сигурно има грешка! Пет пари не давам за Крос! — Той изхвърли надзирателя и се наведе към приятеля си. — Искаш ли цигара?
— О, Господи! Благодаря… благодаря. — С треперещи пръсти взе цигарата и пое дълбоко дима. — Робърт, какво… по дяволите става?
— Нищо не зная. Току-що разбрах и за това съм тук. Казаха ми, че си взел няколко дни почивка. Крос се е побъркал. Твърди, че си комунистически агент.
— Аз? За Бога… кой ден сме днес?
— Тридесети, петък, — очакваше въпроса и отговори веднага, прибавяйки седем дни.
— Кой спечели петия тур?
— Бътърскот Лес — той се учуди, че Брайън Куок е толкова добре и не беше съвсем сигурен, дали лекото му колебание при лъжата не е разбрано. — Защо?
— Само се чудех… Слушай, Робърт, това е грешка. Трябва да ми помогнеш. Ти не…
Роджър Крос нахълта по предварителен сценарий.
— Слушай, шпионин, искам имена и адреси на всичките ти агенти, веднага. Кой е шефът ти?
Брайън Куок едва се изправи на крака.
— Сър, това е грешка. Няма никакъв шеф и аз не съм шпио…
Крос хвърли в лицето му куп снимки.
— Тогава обясни, как са те фотографирали в Нинг-ток пред аптеката на баща ти с майка ти. Обясни как истинското ти име е Чу-той Уу втория син на Ток-линг Уу и Фанг-линг Уу.
Видяха изумлението върху лицето му.
— Лъжи — смотолеви той, — лъжи, аз съм Брайън Куок и съм…
— Ти си лъжец! — кресна Крос. — Имаме свидетели! Имаме доказателства! Идентифициран си от твоята gan sun, Ах Там!
Ново ахване, почти превъзходно изиграно.
— Аз… аз нямам gan sun Ах Там. Аз…
— Ще изкараш живота си в тази килия, ако не признаеш всичко. Ще те видя след седмица. Ще е добре да си казал всичко или ще наредя да ти сложат вериги! Робърт! Забранява ти се да идваш тук без разрешение! — после припряно излезе от килията.
Армстронг си спомни, как му се доповръща. Беше твърде добре трениран, за да бъде заблуден.
— Господи, Брайън — продължи той играта, ненавиждайки лицемерието си. — Какво те е прихванало, за да го направиш?
— Да направя какво? — попита Брайън предизвикателно. — Не ме лъжи, Робърт… Не може да са минали седем дни. Аз съм невинен.
— А снимките?
— Фалшиви… те са фалшиви, измислени от Крос. — Брайън хвана ръката му, отчаяна светлина блестеше в очите му. — Казах ти, Крос е истински плъх. Той е плъхът, Робърт… той е хомо, опитва се да ме натопи…
На това място по сценария имаше прекъсване, услужливият тъмничар рязко отвори вратата и влезе.
— Съжалявам, сър, но трябва да напуснете.
— Добре, но първо му донеси вода.
— Не е разрешено!
— Дявол да те вземе, донеси вода!
Надзирателят неохотно се подчини. Оставайки за момент сами, Армстронг пъхна под матрака пакета с цигарите.
— Брайън, ще направя каквото мога…
В този момент тъмничарят влезе с очукана чаша.
— Това е всичко, което ще получиш! — ядосано каза той. — Искам чашата обратно.
Брайън изгълта водата с благодарност, а заедно с нея и опиата. Армстронг си тръгна. Надзирателят заключи вратата след него. Светлината угасна и Куок остана сам в тъмнината. След десет минути Армстронг се върна с доктор Дорн и Крос. Брайън бе дълбоко упоен.
— Робърт, добре го направи — тихо каза Крос. — Видя ли лицето му?
— Да, сър.
— Добре. Аз също. Няма грешка, виновен е. Докторе, пристъпваме към събуждане — заспиване през час, следващите двадесет и четири часа…
— Господи — избухна Армстронг, — не мислиш ли…
— През час, докторе, при условие, че може да издържи. Не искам да му се навреди, само да стане по-податлив в следващите двадесет и четири часа. После ти, Робърт пак ще го разпиташ. Ако това не помогне, ще го вкараме в червената стая.