Дънрос извади своя ключ. Номерът е 16.85.94.
Джонджон имаше за втората ключалка. Чувстваше се притеснен. Двамата едновременно поставиха ключовете и завъртяха. Секретите щракнаха. Всички очи бяха вперени в сейфа. Джонджон извади своя ключ.
— Аз… аз ще изчакам при вратата — беше радостен, че всичко свърши и си тръгна.
Дънрос се поколеба.
— Тук има и други неща, лични документи. Имате ли нещо против?
Крос не мръдна от място.
— Съжалявам, но или аз или мистър Съндърс трябва да сме сигурни, че сме получили всички папки.
Йан забеляза, че и двамата са изпотени. Неговият гръб също беше мокър.
— Господа, имате ли нещо против, вие да наблюдавате?
— Не, нищо.
Неохотно, двамата мъже се дръпнаха. Йан изчака да се отдалечат достатъчно и тогава отвори сейфа. Беше огромен. Очите на сър Джефри се разшириха. Нямаше нищо, с изключение на подвързаните в синьо папки. Той ги взе без коментар. Бяха осем на брой. Бутна вратата и секретите щракнаха.
Крос се приближи и протегна ръце.
— Мога ли да ги нося вместо теб?
— Не.
Крос спря, сепнат.
— Но, Ваше Пре…
— Министърът определи процедура, одобрена от нашите американски приятели, с която аз се съгласих — каза сър Джефри. — Отиваме в моя офис. Всички ще присъстваме на ксерокопирането. Само две копия. Едно за мистър Съндърс, другото за Роузмънт. Йан, получих инструкция директно от министъра да предам копие на мистър Роузмънт.
Дънрос вдигна рамене, надявайки се, че изглежда безразличен.
— Ако така иска министърът, нямам нищо против. Когато приключите, моля изгорете оригиналите. — Видя, че го гледат, но и той наблюдаваше Крос. Забеляза удовлетворението му. — Ако папките са толкова секретни, тогава по-добре да не съществуват — освен в подходящи ръце, МИ–6 и ЦРУ. Наистина аз не трябва да имам копие. Повечето неща при горкия стар А. М. Г. бяха твърде пресилени и сега, когато не е жив, трябва да призная, че не намирам папките за изключителни. Моля, изгорете ги, Ваше Превъзходителство.
— Много добре. — Губернаторът обърна бледосините си очи към Роджър. — Е, Роджър?
— Да тръгваме.
Дънрос добави:
— Имам някои общи книжа, които искам да проверя, докато сме тук. Няма защо да ме чакате.
— Добре, благодаря, Йан — каза сър Джефри и тръгна с другите.
Когато остана съвсем сам Дънрос отиде при друга редица сейфове. Извади ключодържателя и избра два ключа, мислейки си, че Джонджон би получил удар, ако знае, че Дънрос имаше дубликат на оригинала. Ключалката се отвори безшумно. Този сейф беше един от дузините, които „Ноубъл хаус“ притежаваше под чужди имена. Вътре имаше пакет от 100-доларови банкноти, стари документи и книжа. Отгоре — зареден автоматичен пистолет. Както винаги беше неспокоен, мразеше пистолети, мразеше Хег Струан и в същото време се възхищаваше от нея. В нейната „Инструкция за тай-пан“, написана точно преди смъртта й в 1917 година. Беше формулирала правила и едно от тях гласеше, че тай-панът винаги трябва да има на разположение съществено количество скрити пари и най-малко четири заредени пистолета. Тя беше написала:
Аз ненавиждам пистолетите, но знам, че са нужни. През 1916 година, когато бях немощна и болна, моят внук Кейли Горман, мислейки, че съм на смъртно легло, ме принуди да стана, да отида до сейфа в Грейт хаус, да взема печата на „Ноубъл хаус“ и да му предам абсолютната власт, като тай-пан. Вместо печата взех пистолета, който беше скрит там и стрелях. Той живя два дни и умря. Страхувам се от Бога и мразя убийствата, но Кейли беше побесняло куче и е дълг на тай-пана да защитава приемствеността. Не съжалявам за смъртта му, ни най-малко. Ти, който четеш това, бъди внимателен: роднина или познат се стремят към власт по същия начин, както и другите. Не се страхувай да използваш всякакъв метод, за да защитиш приемствеността.
Спомни си как му настръхнаха косите, когато за първи път чете инструкциите й, нощта, когато стана тай-пан. Винаги беше смятал, че братовчедът Кейли — най-големият син на най-малката дъщеря на Хег, Роуз, е умрял от холера при една от големите епидемии, които върлуваха в Азия.
Имаше и други чудовищни неща, за които беше написала там:
През 1894 година, най-ужасната от всички, беше ми донесена втората от монетите на Джин-куа. Чумната епидемия в Хонконг беше в разгара си. Нашите езични китайци, умираха с десетки хиляди. Епидемията покосяваше богати и бедни — братовчедът Хенъх и трите му деца, две от децата на Чен-Чен и пет внука. В една легенда се разказваше, че чумната епидемия е родена от вятъра. Други смятаха, че е Божие проклятие. След това стана чудо! Японските лекари — изследователи, Витасато и Айама бяха извикани в Хонконг. Те доказаха, че заразата се пренася от бълхи и плъхове и хигиената и унищожаването на плъховете ще прекратят завинаги епидемията. Ужасният хълм на Тай-пинг Шан, притежание на Гордън — Гордън Чен, син на любимия ми тай-пан — където живееха повечето от нашите езичници беше вонящ и гноящ, развъдник на плъхове, котел за всички епидемии. Колкото и властите да настояваха, заплашваха, заповядваха, суеверните обитатели, които живееха там не вярваха и не искаха да си помръднат пръста за подобряване на хигиената, независимо че продължаваха да умират хора. Гордън, вече беззъб старец, само си скубеше косите за изгубените наеми и пазеше силите си за четирите млади жени в домакинството.