В края на лятото, когато изглеждаше, че колонията отново ще бъде обречена и смъртността ежедневно нарастваше, аз наредих да запалят целия ужасен, зловонен склон. Това, че някои обитатели умряха, лежи на моята съвест, но без пречистващия огън колонията бе обречена и още стотици хиляди щяха да загинат. Предизвиках пожара, но така удържах на честната дума към Хонконг, удържах на честната дума към втората от монетите.
На двадесети април човек на име Чианг Уу-тах подари монетата на моя скъп млад братовчед, Дърк Дънрос, трети тай-пан, който ми я донесе, без да подозира тайната. Изпратих да извикат Чианг, който говореше английски. Услугата, която се искаше беше, „Ноубъл хаус“ да даде незабавно убежище и помощ на млад, образован на запад китайски революционер на име Сан Йат-сен. Трябваше да му помогнем с пари, да го подпомагаме докато е жив с всички сили в борбата му за свалянето в Китай на чуждата династия Манчу. Подпомагането на каквато и да било революция срещу управляващата Китай династия, с която имахме добри отношения и от която зависеше повечето от нашата търговия и доходи беше против моите принципи и против интересите на „Ноубъл хаус“. Казах "не". Но Чианг Уу-тах каза: „Това е услуга искана от «Ноубъл хаус».“
И така беше направено.
С голям риск осигурявах средства и протекции. Моят скъп Дърк Дънрос измъкна доктор Сан от Кантон и от тук на параход за Америка. Исках Сан да придружи младия Дърк до Англия — той заминаваше с нашия кораб. Исках да му предам титлата тай-пан, той каза: „Не, не докато не се върна“. Но никога не се върна. Корабът потъна някъде в Индийския океан. О, колко тежка загуба за мен, за нас!
Но, смъртта е част от живота и ние живите имаме задължения, които трябва да изпълним. Още не зная на кого да предам наследството. Трябваше да е Дърк Дънрос, който беше кръстен на дядо си. Неговите синове са още твърде млади, не подхожда никой и от Купър, или от де Вил, никой от Макструан още не е готов. Може би Аластър Струан, но там има слабост, идваща от Роб Струан.
Не се срамувам да призная, бъдещ тай-пан, че съм уморена до смърт. Но още не съм готова да умра спокойно. Моля се Господ да ми даде сили още няколко години. Няма никой от моите наследници, нито от наследниците на моя любим Дърк, достоен за неговия плащ. И сега да се преживее тази Световна война, да се преустрои „Ноубъл хаус“, нашите търговски кораби да се подновят — досега немските бомби потопиха тридесет от тях, почти целия ни флот. И обещанието за втората монета да бъде изпълнено докрай. Този доктор Сан Йат-сен трябва и ще бъде подпомаган докато не умре и така ще запазим нашия престиж в Азия…
„И ние го направихме — мислеше Дънрос. — «Ноубъл хаус» го подкрепяше във всичките му неприятности, дори когато се опита да се присъедини към Съветска Русия, до смъртта му в 1927 година и Чанг Кай-шек, обученият в Съветска Русия лейтенант, продължи делото му и поведе Китай към бъдещето. Докато старият му съюзник, но вечен враг, Мао, взе бъдещето от ръцете му и се качи на трона в Пекин с кървави ръце, пръв в следващата династия.“
Дънрос извади кърпа и изтри челото си.
Въздухът в подземието беше сух и прашен и той се закашля. Ръцете му бяха влажни и още чувстваше тръпки по гърба си. На дъното на дълбокия метален сейф намери своя печат, който щеше да му трябва през уикенда в случай, че сделката с „Ройъл Белгиум фърст сентръл“ се сключи.
„Наистина дължа на Кейси повече от една услуга, ако сделката стане“.