Много внимателно повдигна крайчето на фалшивото дъно. В двусантиметровото пространство на сейфа бяха оригиналните осем подвързани в синьо папки. Истинските папки на А. М. Г. Онези, които преди малко предаде на Съндърс бяха в запечатания пакет, който Кърк и жена му донесоха заедно с писмото:
Тай-пан, много се страхувам, че сме предадени и информацията може да отиде в чужди ръце. Приложените папки са много подобни на предишните. В тях са изпуснати най-важните имена и факти. Можеш да ги предадеш, ако те принудят, но само тогава. Що се отнася до оригиналните, трябва да ги унищожиш, след като се срещнеш с Рико. Някои страници съдържат кодирана информация. Рико ще ти даде ключа. Моля, извини ме за цялата тази диверсионна тактика, но шпионажът не е детска игра и е свързан с убийства сега и в бъдеще. Нашата прекрасна Англия е нападната от предатели. Свободата е под заплаха, както никога досега. Моля те, опитай се да надминеш своя знаменит предшественик. Той се бори за свобода да търгува и да живее. Съжалявам, но не мисля, че е умрял при буря. Никога няма да узнаем истината, струва ми се, че е бил убит, така както ще бъда и аз. Не се тревожи, мой млади приятелю — постигнах много в живота. Забих много гвоздеи в ковчега на врага, повече отколкото ми се полагаше — направи същото.
„Горкият“ — тъжно помисли Дънрос.
Вчера тайно постави фалшивите папки в сейфа и премести истинските в другия. Искаше му се тогава да унищожи оригиналните, но бе невъзможно да го направи безопасно и при всички случаи трябваше да чака срещата с японката.
Изведнъж почувства, че е наблюдаван. Ръцете му хванаха пистолета, той погледна през рамо. Нещо, като че се обърна в стомаха му. Крос го наблюдаваше. Джонджон също. Бяха при входа на подземието.
След доста време Крос каза:
— Исках да благодаря за сътрудничество, Йан. Мистър Съндърс и аз сме ти много задължени.
Дънрос въздъхна облекчено.
— Моля. Радвам се, че помогнах. — Опитваше се гласът му да звучи нормално. Пусна пистолета. Фалшивото дъно леко падна на мястото си. Забеляза, че Крос е озадачен, но не обърна внимание. От мястото, където стоеше, не би могъл да види истинските папки. Благослови своя Бог закрилник, който го предпази да не извади някоя от папките и да я прелисти. Нехайно бутна вратата на сейфа, секретът щракна и той започна да диша отново.
— Доста е задушно тук, нали?
— Да. Отново благодаря, Йан. — Крос излезе.
— Как отвори този сейф? — студено запита Джонджон.
— С ключ.
— Два ключа, Йан. Това е против установения ред. — Джонджон протегна ръка. — Може ли да ми предадеш ключа?
— Съжалявам, Стари приятелю — отговори спокойно Дънрос.
Джонджон се поколеба.
— Винаги сме подозирали, че имаш копие от оригинала. Пол е прав за едно — имаш прекалено много власт, смяташ, че банката е твоя собственост, нашите фондове твои и колонията също.
— Ние много дълго си сътрудничихме с двама ви, с изключение на последните няколко години, когато Пол приложи някои мерки, а аз имах проблеми. Но по-лошото е, че е старомоден и гласувах против него само поради тази причина. Ти не, ти си съвременен. Ще бъдеш по-справедлив, по перспективен, по-малко емоционален и по-честен.
Джонджон поклати глава.
— Съмнявам се. Ако някога стана тай-пан на банката ще направя така, че тя изцяло да е на акционерите и да се контролира от директорите, избрани от тях.
— Тя и сега е така контролирана. Ние притежаваме само 21 процента.
— Притежавахте 21 процента. Тези акции са гаранция за оборотните фондове, които ти не можеш и вероятно никога не ще успееш да изплатиш. Освен това, 21 процента не е контрол, слава Богу.
— Много е близко.
— Това, което искам да кажа — хладно каза Джонджон, — е, че е опасно за банката, много опасно.
— Не мисля.
— Аз, да. Искам обратно моите 11 процента.
— Няма да има разпродажба, Стари приятелю.
— Когато аз съм тай-пан, Стари приятелю, ще си ги взема на всяка цена.
— Ще видим.
— Ще направя много промени. Всички тези секрети, например. Няма да има ключове на банката, само лично притежавани ключове.
— Ще видим — усмихна се Дънрос.
На пристанище Каулуун Сайд, Бартлет пръв скочи от кея в яхтата и помогна на Орланда да се качи. Тя моментално свали високите токчета, за да не издраска чудесната палуба.