Выбрать главу

— Орланда ми каза, че предпочиташ червено вино, но предположих, че може би ще има риба. — Той небрежно постави втора бутилка до първата.

Горнт се втренчи отново. Беше „Шато О’Брион“.

— В хубави години червеното „Шато О’Брион“ може да се сравни с всички „Медокс“, освен бялото — сухо, деликатно и малко познато, защото е твърде рядко — смята се за едно от най-висококачествените бели вина. Годината на производство е ’55.

Горнт въздъхна.

— Щом знаеш толкова много за вината, Линк, защо пиеш бира?

— Обичам да пия бира с паста, мистър Куилън — и бира преди обед. На обяд пия вино. — Бартлет се усмихна. — Ела във вторник, ще ядем паста с бира, после „Фраскати“ или „Вердичио“ или „Умбриан Касале“ с… с какво?

— Piccata?

— Чудесно — каза Бартлет, без да му се иска никаква piccata, освен Орландината. — Това ми е любимото. — Разговаряше с Горнт и не поглеждаше към Орланда, но знаеше, че тя се сеща какво има предвид. — Радвам се, че я опитах.

— Как прекара нощта? — го попита тя тази сутрин, когато му се обади в малкия хотел на „Санинг роуд“. — Надявам се да е било хубаво, скъпи.

— Момичето беше хубаво, но нямаше чувство, само похотлива страст, удоволствието, от сливането беше минимално — отговори й той.

— О, тогава грешката е моя. Лошо сме избрали. Тази вечер ще вечеряме заедно и ще опитаме на друго място.

Неволно се усмихна и погледна към нея. Нощният ветрец я правеше по-красива. Забеляза, че Горнт ги наблюдава.

— Ще ядем ли риба тази вечер?

— О, да. Орланда, каза ли на Бартлет за Пок Лиу Чау?

— Не, Куилън, само, че сме поканени на разходка в морето.

— Добре. Няма да е банкет, но морската храна там е превъзходна, Линк. Вие… Линк, с твое разрешение, да не отваряме бутилката тази вечер. Китайската храна не е за такива превъзходни вина, няма да се допълват. Ще ги запазя за вечерята във вторник?

— Разбира се.

Настъпи малка пауза. Почувствала, че Горнт иска да останат насаме с Бартлет, Орланда незабавно се изправи.

— Извинете ме за малко, искам да се пооправя.

— Използвай предните каюти, по коридора горе, Орланда — каза Горнт, наблюдавайки я.

— Благодаря — отвърна тя и тръгна, доволна от една страна, но от друга, наранена. Предните каюти бяха за гости. Щеше да слезе долу към главната, в тоалетната на господарския апартамент — апартаментът, който някога беше техен. Няма значение. Миналото си е минало и сега има Линк.

Бартлет отпиваше от виното и се питаше, защо Орланда се колебае. След това се концентрира върху разговора.

— Колко души могат да преспят тук?

— Комфортно десет. Има постоянен екипаж от четири души — капитан, моряк, готвач и стюард. По-късно ще те заведа да разгледаш, ако искаш. — Горнт запали цигара. — Не пушиш ли?

— Не, не благодаря.

— Можем да обикаляме цяла седмица, без да зареждаме. Ако се налага. Ще приключим ли сделката във вторник?

— Още не е минал денят на Дънрос.

— Промени ли си намерението? За „Струан“?

— Понеделник ще реши битката. Понеделник 3.00 следобед. Когато борсата затвори, ти или ще имаш Йан, или ново отлагане.

— Този път няма отлагане. Той е разорен.

— По дяволите, така изглежда.

— Все пак, отиваш ли в Тайпей с него.

— Все още е в плана.

Горнт смукна дълбоко от цигарата. Изправи се и застана до капитана, но той също беше видял отпред малката неосветена лодка и я заобиколи.

— Пълен напред — нареди Горнт и се върна на масата. Напълни чашите, избра един препечен сандвич и погледна американеца.

— Линк, мога ли да съм откровен!

— Разбира се.

— Орланда.

Бартлет присви очи.

— Какво за Орланда?

— Както може би знаеш, бяхме много добри приятели, някога. Много добри. Хонконг е доста клюкарско място и ще чуеш всякакви слухове. Ние още сме приятели, независимо, че не сме били заедно вече три години. — Горнт погледна към него изпод рошавите си посивели вежди. — Казвам това, защото не бих искал да я видя наранена. — Очите му блеснаха заедно с усмивката. — Тя е такъв чудесен човек и компаньон, какъвто не можеш да си представиш.

— Съгласен съм.

— Съжалявам, не исках да внушавам каквото и да било, само да споделя три неща, като мъж с мъж. Това беше първото. Второто, че не съм срещал по-дискретна жена от нея досега. Третото, че тя няма нищо общо с бизнеса. Аз не я използвам, тя не е цената, нито стръвта.