— В замяна на какво?
Крос се усмихна неуловимо и извади няколко снимки.
— Как би ти харесало да си в състояние да влияеш, може би да контролираш определени президентски претенденти — дори вече избран президент?
— Не мога да те разбера.
Крос му подаде писмата на Томас К. К. Лим, които Армстронг и неговите хора прибраха преди два дни при претърсването на Бактуут Ло.
— Изглежда, че някои много богати, с много силни връзки американски фамилии са във връзка с определени генерали и ще строят няколко големи, но излишни летища във Виетнам, заради лична печалба. Тук е документирано как, кога и кой. — Крос му разказа къде и как документите са били намерени и добави: — Не е ли тук сенаторът Уилф Тилмън, президентският кандидат? Предполагам ще те направи шеф на ЦРУ за тези хубости — ако решиш да му ги дадеш. Тези двете са даже по-сочни — Крос ги постави на бюрото. — Документират как определени високопоставени политици и същите фамилии са получили разрешение да насочат милиони в абсолютно мошеническа благотворителна програма за Виетнам. Вече са платени осем милиона.
Роузмънт прочете писмата. Лицето му побеля. Вдигна телефона.
— Свържи ми с Ед Ланган. — Той почака един момент, лицето му стана лилаво. — Това не ме интересува! — гласът му стържеше. — Размърдай си задника и ми доведи Ед тука, веднага! — тръшна слушалката, псувайки неприлично, после отвори бюрото, намери бурканче с хапчета и взе три. — С това темпо никога няма да стигна петдесетте — мърмореше той. — Можем ли да открием този тип Томас К. К. Лим?
— Някъде в Южна Америка е. — Крос постави още един лист. — Това е секретен документ. Антикорупция. Няма да имаш проблеми при проследяването.
Роузмънт го прочете.
— Господи — каза след кратка пауза. — Не можем ли да запазим това само между нас? В състояние е да гръмне две наши национални величия.
— Разбира се. Имаме ли сделка? Нищо скрито от двете страни?
— О’кей. — Роузмънт отиде до сейфа си и го отключи. — На доброто, трябва да се отговори с добро. — Намери папката, която търсеше, извади някои книжа. — Ето, това са фотокопия. Можеш да ги задържиш.
Фотокопията бяха с надпис „Борци за свобода“ и съдържаха сведения за този и миналия месец. Крос бързо ги четеше и от време на време подсвирваше. Шпионски рапорти, отлично качество, свързани с Кантон и събитията около този жизненоважен град в провинция Куантунг: движения на войски, повишения на военни, назначения в местния президиум на комунистическата партия, наводнения, недостиг от храни, номерата и типа на източногермански и чехословашки стоки в складовете.
— От къде получи тези неща? — попита той.
— Имаме „бойна група“ в Кантон. Това е един от техните рапорти, получаваме ги ежемесечно. Искаш ли копие?
— Да. Да, благодаря. Ще ги проверя чрез нашите източници.
— Точни са, Родж. Разбира се са строго секретни! Не искам момчетата ми да изгърмят.
— Добре.
Американецът се изправи и протегна ръка.
— Родж, съжалявам за нахлуването.
— Да.
— Добре. Колкото до този тип, Лим, ще го открием — Роузмънт се протегна уморено, после отиде и си наля уиски. — Родж?
— Не, благодаря, тръгвам — каза Крос. Роузмънт чукна писмата.
— За тези, благодаря. Да, благодаря, но… — Той спря за момент, очите му почти се насълзиха. — Понякога ми се повръща от това, на какво са способни нашите собствени хора за проклетите пари, дори да е чисто злато. Иска ми се да съм мъртъв. Разбираш за какво говоря?
— О да! — но мислеше — „Колко си наивен, Стенли!“
След малко си тръгна, отиде в полицейското управление и провери отпечатъците в личната си картотека, после се върна и подкара напосоки към „Уест пойнт“. Когато се увери, че не го следят, спря при следващия телефон и набра. След секунда отсреща вдигнаха. Никой не отговаряше, чуваше се само дишане. Крос започна да кашля с рязката, суха Артърова кашлица и заговори с перфектно променен глас.
— Мистър, Лоп-синг, моля.
— Тук няма мистър Лоп-тинг, грешно сте набрали.
Крос разпозна гласа на Суслов.
— Искам да оставя съобщение.
Крос леко се усмихна, доволен, че измами Суслов.
— Прочетох материалите. Нашият приятел също. Нашият приятел, беше кодовото име на Артър, на самия Роджър Крос.