— А! И?
— И двамата се съгласихме, отличен. — Отличен беше кодова дума означаваща фалшива или подправена информация.
Дълга пауза.
— Какво?
— Може ли Нашият приятел да се свърже с вас, събота в 4.00 и удобно ли е Роджър Крос да се свърже с вас, тази вечер в 10.00 на безопасни телефони?
— Да. Благодаря за обаждането. Съобщението разбрано.
Крос затвори телефона.
Той извади монета и набра отново.
— Хелоу?
— Хелоу, Джейсън, Роджър Крос на телефона — каза той приветливо.
— О хелоу, началник, каква приятна изненада — отговори Плъм. — Уговорката за бриджа утре остава, нали? Взе ли папките на А. М. Г.?
— Да — каза Крос и добави небрежно, — но вместо в шест, можем ли да го направим в осем? Да, в безопасност сме, никакви имена не бяха споменати.
Последва въздишка на облекчение.
— Да кажа ли на другите? Ще се срещнем ли тази вечер, както е уговорката?
— Не, няма нужда да се безпокоят, можем да го направим утре. Утре ще се срещнем.
— Чудесно. Благодаря за обаждането.
Влезе в колата много доволен от себе си и запали цигара.
„Чудя се какво ще помислят Суслов или неговите началници, ако знаеха, че аз съм истинският Артър, не Джейсън Плъм. Тайна в тайна в тайни и единствен Джейсън знае кой всъщност е Артър?“
Той се разсмя.
„КГБ ще побеснеят. Не обичат секретни неща, в които не участват. И ще са още по-бесни, ако знаят, че аз внедрих Плъм и подготвих «Севрин», а не обратното.“
Беше лесно да се уреди. Когато Крос работеше за военното разузнаване в Германия в края на войната, му подшушнаха, че Плъм, експерт в свързочни войски, предава с радиостанция за руснаците. За един месец опозна Плъм и установи истината, но войната свърши. Така че той съхрани информацията за по-нататък — за размяна или ако реши да мине от другата страна. В шпионажа никога не знаеш, кога си повишен, кога предаден или продаден за нещо или някой по-ценен. Винаги имаш нужда от секретна информация за размяна, колкото по-секретна, толкова по-сигурен си, защото не знаеш кога някой над теб или под теб ще направи грешка, която да те остави безпомощен, като прободена с карфица пеперуда. Като Ворански. Като Меткин. Като Дънрос с фалшивите папки. Като Роузмънт с неговия наивен идеализъм. Като Григорий Суслов. Неговите отпечатъци по чашата сега са регистрирани от ЦРУ…
Крос гръмогласно се разсмя. Наистина секретните неща правят живота вълнуващ.
58
Пок Лиу Чау беше малък остров югозападно от Абърдийн, а вечерята — най-хубавата китайска храна, която Бартлет беше вкусвал. Бяха на осмото — последно ястие, малки купички пържен ориз.
— Не би трябвало да ядеш от него, Линк! — усмихна се Орланда. — Пълен си до пръсване!
— Можеш да го повярваш, Орланда! Куилън, беше фантастично!
— Да, да Куилън — повтори и тя. — Изборът ти беше чудесен.
Ресторантът се намираше до малък кей, недалеч от рибарско селище — неугледен, осветен от голи крушки с мушами по масите, разнебитени столове и изпочупена теракота на пода. По препоръка на собственика избраха скариди, раци големи и малки и разни видове риби.
Горнт поспори със собственика за менюто, уточнявайки с каква риба да започнат. Двамата бяха експерти, а Горнт — ценен клиент. Седнаха на маса във вътрешния двор. Беше прохладно и приятно. И тримата знаеха, че поне докато трае вечерята има примирие и няма нужда да се дебнат взаимно.
Много скоро пристигна първото ястие — купчина сочни пържени скариди, свежи и вкусни, като никъде по света. После дребни октоподчета с чесън, джинджифил и люта подправка. След това, малко пържени пилешки крилца, последвани от голяма риба, приготвена на пара със соя и пера от пресен лук и джинджифил върху дървен поднос. Филето беше дадено на Бартлет, като на почетен гост.
— Господи, когато видях тая дупка, помислих, че се шегувате с мен.
— О, приятелю — каза Горнт — трябва да опознаеш китайците. Тях не ги интересува обстановката, само храната. Те са много подозрителни към заведения, където обръщат голямо внимание на обзавеждането, покривките или осветлението. Те искат да виждат, каквото ядат — оттук идва грубата светлина. Обичат да се смеят, ядат, пият и да се оригват. Предпочитат бира, защото най подхожда на китайската кухня, въпреки че китайският чай е по-добър за храносмилането и разгражда мазнините.