— Защо се усмихваш, Линк? — попита Орланда. Тя седеше между двамата.
— Мисля си, че наистина знаете какво да ядете. Кажи, какво е това?
Тя се взря в чинията пържен ориз с разни видове риба.
— Сепия.
— Какво?
Те се засмяха и Горнт обясни:
— Китайците казват, че ако гърбът й е обърнат към небето, не е отровна. Ще тръгваме ли?
На кораба пиха кафе и коняк.
— Ще ме извините ли? Имам да прегледам някои книжа. Ако ви е студено използвайте луксозната каюта.
Бартлет пиеше коняка си замислен. Орланда седеше срещу него. Бяха се излегнали в столовете на задната палуба. Прииска му се корабът да е негов и да са сами. Тя се премести по-близко и постави ръката си на врата му, масажирайки го умело и внимателно.
— Страхотно го правиш!
— Много добре мога да правя масаж, Линк. Взимах уроци при японка. Ходиш ли редовно на масаж?
— Не.
— Трябва. Много е важно за тялото, важно е да се грижиш за всеки мускул. Грижиш се за самолета си, нали? Защо не правиш и за тялото си същото? Утре ще го направя вместо теб. — Ноктите й немирно се впиха във врата му. — Тя е жена, но не бива да се пипа, айейа!
— Наистина ли, Орланда!
— Шегувах се. Тя е сляпа. В миналото в Китай дори и сега в Тайван, слепите хора имат монопола върху масажа, пръстите им са техните очи. О, да. Разбира се има много мошеници и шарлатани, които претендират, че притежават тази способност. В Хонконг скоро научаваш кой е истински и кой не. Това е много малко местенце. — Тя се наклони напред и с устни съвсем леко докосна врата му. — Това е защото си много красив.
Той се усмихна.
— Аз трябва да кажа това. — Обгърна я с ръце и леко я притисна.
— Искаш ли да разгледаш кораба?
— Ти също умееш да четеш мисли?
Тя се засмя.
— Не е ли длъжна жената да забелязва нейния… ако нейният приятел е щастлив или тъжен или иска да остане сам или каквото и да е? Аз съм научена да използвам очите и сетивата си, Линк. Разбира се, опитвам се да чета мислите ти, но ако греша трябва да ми кажеш, така че да стана по-добра. Но ако съм права… няма ли да ти е по-приятно? И толкова по-лесно, ако не искаш да се чувстваш обвързан. Да те впримчвам с невидими нишки, които ще можеш лесно да разкъсаш, когато пожелаеш. О, това не е лесно да се научи! Куилън беше жесток учител, изключително жесток. Повечето от възпитанието си получих от гнева му.
„За Бога, не можеш ли да се научиш да използваш проклетите си очи? Трябваше да ти бъде кристално ясно, когато дойдох, че съм скапан от умора и денят ми е бил отвратителен! Защо веднага не ми предложи питие, не ме докосна нежно и не държа проклетата си уста затворена за десетина минути, докато се възстановя — разбиране и нежност за десет дяволски минути и после всичко ще е наред!“
— Но Куилън — хленчеше тя през сълзи, изплашена от гнева му, — ти влезе толкова ядосан, това ме разстрои и…
— Сто пъти съм ти казвал да не се разстройваш, само защото съм ядосан! Твоя работа е да ме освободиш от напрежението! Използвай проклетите си очи, уши и проклетото си седмо чувство! Всичко, което искам са десет шибани минути и отново съм покорен и добър. За Бога, не се ли грижа достатъчно за теб? Не се ли опитвам да ти вляза в положението? Всеки месец по едно и също време си нервна и настръхнала, нали? Нямам ли грижата тогава да съм толкова спокоен, колкото е възможно и да ти помогна. Е?
— Да, но…
— По дяволите, какво „но“! Боже, сега съм в по-лошо настроение, отколкото когато дойдох! Ти си виновна за това и твоята глупост. И трябва да го знаеш добре!
Орланда си спомни как той затръшна вратата, как тя се разплака, вечерята по случай рождения й ден — пълен провал. По-късно той се върна, вече спокоен, взе я в ръце и нежно я притискаше до себе си, докато тя хълцаше, съжаляваща за скандала.
— Слушай, Орланда — каза той нежно. — Аз не съм единственият мъж, който ще обуздаваш в живота си, не и единственият, от когото ще зависиш — това е факт, жените зависят от някой мъж, колкото и зъл, скапан и непоносим да е той. Толкова е лесно за жената да се контролира. Толкова лесно, само използваш очите си — разбери, мъжете са деца и от време на време, глупави, сприхави и отвратителни. Но те печелят парите, а това е тежка работа, много тежка. Много е трудно непрекъснато да осигуряваш пари ден след ден. Moh ching moh meng… без пари няма живот. В замяна жената трябва да се грижи за хармонията — мъжът не може, не през цялото време. Жената, ако иска да ободри своя мъж, може винаги да извади отровата от него. Винаги. Достатъчно е да е спокойна, любяща, нежна и разбираща. Ще те науча на играта на живота. Ще имаш най-високата оценка, но трябва да се стараеш…