„О как се трудих! Но сега, зная. Сега мога инстинктивно да правя това, което се насилвах да уча.“
— Хайде, ела да ти покажа предната част на кораба.
Тя стана, съзнаваща присъствието на капитана и уверено го поведе надолу. По стълбите плъзна ръката си в неговата, с другата хвана парапета. Луксозната каюта беше голяма, с фотьойли и канапета. Коктейлбарът беше добре зареден.
Малък коридор отвеждаше към предната част на кораба. Там имаше четири каюти, две с двойни легла, две с единични, разположени едно над друго. Спретнати и мамещи.
— След това е луксозната приемна на Куилън и неговият апартамент. Апартаментът е много приятен. — Тя се усмихна замислено. — Той ползва винаги най-доброто.
— Да. — Той я целуна и тя отвърна емоционално на целувката му. Желанието му я покори и отвърна на страстта му, сигурна, че сам ще спре.
Тя се притисна към него, леко движейки се. Ръцете му я галеха.
„Великолепно е, по-добре отколкото с Куилън, който винаги беше учителят, контролиращ се, винаги несподелен.“
Бяха върху леглото, когато Бартлет се дръпна. Тялото й ликуваше.
— Да отидем на палубата — чу го да казва.
Горнт прекоси чудесната приемна, влезе в апартамента си и заключи вратата. Момичето сладко спеше в огромното легло, завило се с леко одеяло. Той застана в края на леглото, наслаждавайки й се, преди да я докосне. Тя бавно отвори очи.
— Айейа. Спах много хубаво. Леглото е толкова примамливо — каза усмихната на шанхайски и се протегна като котенце. — Добре ли се нахрани?
— Отлично — отговори той на същия език. — Твоята вечеря беше ли вкусна?
— О да, много! Стюардът ми донесе същите неща, каквито вие сте яли. Най-много харесах октопода с черен боб и чеснов сос. — Тя седна в леглото и се облегна на копринената възглавница, беше почти гола. — Да се облека ли да отидем на палубата?
— Не, котенце, още не. — Горнт седна на леглото, протегна се и погали гърдите й, почувства преминалите по тялото й тръпки. Китайското й име на момиче за забавление беше Бюти Сноу и я нае за вечерта от „Хепи хостис найт клъб“. Мислеше да вземе Мона Люнг, сегашната си приятелка, но тя беше твърде независима и едва ли щеше да се съгласи да чака послушно долу, преди да бъде повикана на палубата.
Избра много внимателно Бюти Сноу. Красотата й беше изключителна, лицето, тялото, кожата. Беше осемнадесетгодишна и едва от един месец в Хонконг. Един приятел от Тайван му разказа за нейната необикновена красота и че ще се мести в „Хепи хостис найт клъб“. Преди две седмици отиде в клуба и сключи благоприятно за двете страни споразумение. Тази вечер, когато Орланда му каза, че ще вечеря с Бартлет и той покани двамата на кораба, позвъня в „Хепи хостис найт клъб“, купи Бюти Сноу за цялата нощ и я доведе на кораба.
— Айейа, готова съм да остана цяла седмица, без да ми се плаща в този плуващ дом. Само храна и шампанско… Мога ли да спя в това легло?
— Разбира се, но първо да се изкъпеш.
— Баня? Благословени да са боговете! Студена и топла вода?
Горнт взе тази вечер Бюти Сноу, за да се подиграе с Орланда, в случай, че реши да го направи. Беше доста по-млада, по-красива и ако Орланда я види горе на палубата, облечена в една от робите, които преди тя носеше, сигурно ще получи удар. По време на вечерята обмисляше кога да покаже момичето, за да се получи най-голям ефект: да впечатли Бартлет и да напомни на Орланда, че е вече стара по стандартите на Хонконг и че без активната му намеса, никога няма да има Бартлет, не по начина, който тя иска.
„Дали искам да се ожени за Бартлет?
Не. И все пак, ако го направи, той винаги ще е в моя власт, защото тя е и винаги ще бъде моя. Поне досега не го е забравила. Все още се страхува от мен. — Той се засмя. — Реваншът ще е сладък, когато насоча стрелата в теб, скъпа. Както ще го направя един ден. О да, мила, не съм забравил кикота на всичките тези самодоволни копелета — Родж, Плъм, Хавъргил или Йан — когато разбраха, че едва се въздържаш да скочиш в леглото на глупак, два пъти по-млад от мен.