Трябва ли да й кажа сега, че е моя mui jai?“
Когато беше на тринадесет години, нейната майка, шанхайка, дойде при него.
— Господине, времената са много тежки, дългът ни към компанията е голям и твоето търпение и любезност са поразителни.
— Времената са тежки за всички ни — отговори й той.
— За нещастие, от миналата седмица отделът на съпруга ми вече не съществува. Трябва да напусне в края на месеца, след седемнадесет години работа, ние не можем да си платим дълговете към теб.
— Едуардо Рамос е добър човек и работник и лесно ще си намери нова и по-добра работа.
— Yin ksiao shin ta, — каза тя. — Заради малките неща изпускаме голямото.
— Джос — надяваше се, че капанът е щракнал и семената, които дълго време, ся са дали плод, най-после.
— Джос — съгласи се тя. — Но имаме Орланда.
— Какво Орланда?
— Може би ще може да стане mui jai. Mui jai беше дъщеря дадена завинаги на кредитор от длъжник, вместо дълга, който не можеш да платиш по друг начин — да бъде довеждана по негово желание, да бъде използвана или подарявана на друг. Това беше вековен китайски обичай.
Горнт още си спомняше огъня, който почувства тогава. Споразуменията отнеха няколко седмици. Съгласи се да опрости дълговете на Рамос, дългове, които самият той насърчаваше да бъдат направени. Съгласи се да възстанови Рамос на работа, да му осигури скромна пенсия и да му помогне след това да се премести в Португалия, да заплати образованието на Орланда в Америка. В замяна на всичко това, Рамос трябваше да гарантира, че ще предаде на осемнадесетия й рожден ден или преди това Орланда, девствена и достатъчно вдъхновена да изпълнява задълженията си. Отказ не можеше да има:
— Това, по волята на боговете, ще бъде постоянна тайна помежду ни. Мисля, ще бъде добре и тя да не знае. Но това, което ще помним и ние и тя е откъде идва купичката ни с ориз.
Грейна при спомена за това време. Последвалите хубави години си заслужаваха цялото търпение и малкото похарчени пари. Всички спечелиха.
— Предстоят ни още наслади.
Погледна към Бюти Сноу.
— Животът е прекрасен — каза той, галейки я.
— Аз съм щастлива. Твоята баня беше дар от боговете. Измих косата си, всичко. — Тя се усмихна. — Ако не искаш да правим оная лудория с приятелите ти, защо не легнеш при мен?
— Да — беше доволен от откровението на китайките в леглото.
Баща му беше казал: „Ти им даваш пари, те ти дават младостта си, облаците и дъжда и те забавляват. В Азия това е честна и достойна размяна. Колкото по-млади, колкото повече смях и ласки, толкова повече трябва да платиш. Това е сделка, но не очаквай романтика или истинска скръб — това не е част от обричането им. Само временно забавление и правене на любов. Не хули честността!“
Щастлив, Горнт се съблече и легна до нея. Тя прокара ръце по гърдите му, покрити с тъмни косми. Мускулите му бяха гладки. Започнаха да правят любов. Тя издаваше слаби звуци, насърчавайки го. И независимо, че бе предупредена от мама-сан, че този quai loh е различен и че няма нужда да се преструва, инстинктивно си спомни първото правило на партньорка в леглото с непознат: „Не позволявай на тялото ти да бъде увлечено от клиента, защото тогава удоволствието няма да има вкус и дързост. Никога не забравяй, когато си с quai loh, че трябва да се преструваш, за да му доставиш голямо удоволствие, винаги се преструвай, че си достигнала до облаците и дъжда, в противен случай ще го приеме като един вид оскърбление на мъжествеността му. Quai loh са нецивилизовани и никога няма да разберат, че yin не може да бъде купена и че твоят подарък — съединяването е само за забавление на клиента.“
Когато Горнт свърши и пулсът му се поуспокои, Бюти Сноу стана и отиде отново в банята, пеейки си щастливо. Още в еуфория, Куилън си почиваше. Тя скоро се върна.
— Благодаря — каза той.
— О, чувствам се толкова чиста и доволна. Ще се любим ли пак?
— Не сега, Бюти. Сега почивай, а аз ще дам възможност на моя ум да блуждае. Ти успокои yang много подходящо. Ще информирам мама-сан за това.
— Благодаря — зарадва се тя. — Ще те харесвам като мой специален клиент.
Той кимна, доволен от топлината и от чувствеността й.