Лицето му побеля. Бородинов също беше парализиран от напрежението. Армстронг извади само пакет цигари от джоба. Сърцето на Суслов заби отново, независимо, че още му се гадеше.
— Вървете по дяволите! — промърмори на руски той.
— Сър? — попита Армстронг невинно. — Какво ви е?
— Нищо.
— Ще запалите ли?
Суслов се мъчеше да се овладее. Имаше желание да размаже Армстронг за този номер. По гърба и по лицето му изби пот. Взе подадената цигара с треперещи пръсти.
— Това са… ужасни неща? Шпионаж, обиск и заплахи…
— Да. Може би ще бъдете така добър и ще отплувате утре, не във вторник.
— Невъзможно! Да не би да ни гоните, като плъхове? — избухна Суслов, чудейки се колко далеч може да отиде. — Аз ще се оплача на нашето…
— Направете го, моля. Уведомете ги, че сме хванали майор Леонов от КГБ в шпионаж и че има възбудено обвинение срещу него.
Суслов избърса потта от лицето си, опитвайки се да изглежда спокоен. Държеше го само мисълта, че Меткин вече е мъртъв. Но какво друго им е казал, какво друго? Той погледна към пребледнелия Бородинов, който се беше изправил до него.
— Вие кой сте? — попита рязко Армстронг, проследявайки погледа на Суслов.
— Първи заместник-капитан Бородинов — отговори младият мъж със задавен глас.
— Кой е новият политкомисар, капитан Суслов? Кой замести вашия Леонов? Кой е най-старши по партийна линия?
Лицето на Бородинов стана пепеляво, а Суслов отдъхна, защото натискът се отклони от него.
— Той е. Първи заместник-капитан Бородинов.
Армстронг моментално обърна погледа си към младия мъж.
— Кажете си цялото име?
— Василий Бородинов — заекна той.
— Много добре, мистър Бородинов, вие сте отговорен за отплуването на кораба най-късно до полунощ в неделя. Официално ви предупреждаваме, имаме основание да предполагаме, че има вероятност да бъдете нападнати от китайски бандити. Казано ни бе, че атаката е замислена за ранните часове в понеделник — малко след полунощ. Има много китайски бандити в Хонконг, а руснаците са откраднали доста тяхна земя. Безпокоим се за вашата безопасност. Аз ви съветвам…
— Да, да, разбирам.
— Но ремон… ремонтът на кораба — започна Суслов. — Ако поправката на…
— Имайте грижата да бъде завършен, капитане. Ако имате нужда от допълнителна помощ или да бъдете изтеглени на буксир извън хонконгски води, само се обадете. О и още, ще бъдете ли така любезен да се явите в полицейското управление, утре в 10.00 сутринта — съжалявам за уикенда.
Суслов побледня.
— Е?
— Ето официалното съобщение. — Армстронг му го подаде и извади второ копие за Бородинов. — Ето и вашето, Бородинов. — Предлагам ви останалият екипаж да не напуска кораба, с изключение на вас, разбира се. Приберете забавляващата се група от брега. Сигурно доста работа ви чака. Спокойна вечер! — додаде с изненадваща припряност Армстронг, изправи се и бързо излезе, като затвори вратата зад себе си.
Настъпи неловко мълчание. Суслов гледаше как Малкълм се изправи и бавно тръгна към вратата. Той стана, за да го последва, но спря, защото китаецът рязко се обърна към тях.
— Ще ви пипнем, всички до един! — злобно изсъска Сан.
— За какво? Нищо не сме направили — задавено отговори Бородинов. — Ние…
— Шпионаж. Преследване? Вие от КГБ мислите, че сте много умни.
— Махай се от кораба ми! — изръмжа Суслов.
— Ще ви пипнем всички, нямам предвид нас, полицията… — Малкълм Сан мина на перфектен руски. — Махайте се от земята ни! Китай е на крак! Можем да загубим петдесет милиона войници и пак ще ни останат два пъти по толкова. Омитайте се докато още имате време!
— Ще ви изметем от земята! — ревна Суслов. — Ще унищожим цял Китай с атомни бомби. Ще…
Той спря, защото Малкълм Сан се смееше.
— Ние също имаме атомна бомба! Ако започнете, ще ви довършим. Атомни бомби, юмруци, палешници! — гласът му се сниши. — Омитайте се, докато имате шанс. Ще дойдем от изток всички и ще ви изчистим от земята, ще си вземем земята, цялата си земя.
— Изчезвай от кораба! — Суслов почувства болка в гърдите. Причерня му пред очите. Беше готов да се нахвърли, Бородинов също.
— Лайна! Удари ме, ще те арестувам за обида и ще конфискувам кораба!