Струваше им усилие да спрат. Задавен от гняв, Суслов пъхна ръце в джобовете си.
— Моля, напуснете кораба!
— Дю не ло мо, тръгваме от изток, като скакалци…
В този момент отвън се чу шумен спор. Той веднага се обърна и тръгна към вратата, другите двама го последваха.
Суслов видя Армстронг да стои пред вратата на радиокабината, която беше до неговата. Вратата беше избита, двамата изплашени радисти гледаха стреснато англичанина, слисани от случилото се. Парализирани дежурни моряци се бяха събрали наоколо. Вече излизаше пушек от вътрешността на радиосъоръженията. Червена Първа, включена от старши радиста, за привеждане в действие на унищожаващото устройство в случай на отваряне или счупване на ключалката от неприятел, бе свършила предназначението си.
Армстронг се обърна към Суслов.
— Толкова съжалявам, капитане. Сбърках. Извинете — каза той с невинен глас. — Аз мислех, че е луу.
— Какво?
— Тоалетната. Натиснах вратата и тя гръмна. Толкова съжалявам. — Полицаят погледна в радиокабината. — Боже, има пожар. Ще извикам веднага пожарна, Малкълм, обади…
— Не… не! — изкрещя Суслов, после изръмжа на руски на Бородинов и на събралия се екипаж: — Изгасете пожара! — извади ръката си от джоба и бутна Бородинов.
Без да забележи ръкава му закачи една от каблограмите и тя падна на палубата.
— Боже, какво можеше да стане? Сигурен ли сте, че не искате помощ? — попита Армстронг.
— Не, не благодаря — каза Суслов, лицето му бе преобразено от гнева.
— Лека нощ, сър. Хайде, Малкълм. В нарасналото объркване Армстронг се насочи към стълбата, но спря и преди Суслов да разбере какво става, взе падналото листче хартия и се спусна бързо надолу, следван от Малкълм.
Ужасен, Суслов бръкна в джоба си. Забравил пожара, бързо влезе в каютата си, за да провери коя е липсващата каблограма.
Армстронг седна на задната седалка до Съндърс. Очите на шефа на МИ–6 имаха тъмни кръгове и костюмът му бе измачкан.
— Добра работа свършихте, вие двамата! Предполагам, поне ден-два ще останат без комуникация.
— Да, сър. — Армстронг започна да рови в джоба за запалка. Съндърс гледаше към Малкълм, който сядаше на шофьорското място.
— Какво ти е? — попита той, виждайки израза на лицето му.
— Нищо, нищо наистина, сър — Малкълм Сан се обърна назад, пот бе избила по гърба му, сърцето го присвиваше и още беше бесен. — Когато… когато трябваше да ги забавя заради началника аз… те ме впрегнаха, тези копелета.
— Как?
— Започнаха да ругаят и аз им отвърнах. — Сан се обърна напред поуспокоен, искаше да избегне проницателния поглед на Съндърс. — Само ругатни — повтори той.
— Жалко, че някой от тях не ти е посегнал.
— Да, бях се приготвил за такова нещо.
Съндърс се обърна към Армстронг, който на светлината на пламъка се взираше в листче хартия. Суслов беше застанал на върха на стълбата и гледаше към тях.
— Изглежда много ядосан. Добре стана — лека усмивка мина по лицето на Съндърс. — Много добре. Сър Джефри иска да притисне къртиците Артър и „Севрин“, надявайки се да хвърли повече светлина върху тях.
„И върху нашите полицаи — каза губернаторът. — Не е възможно Брайън Куок да е шпионинът, споменат в папките на А. М. Г. Нали?“
Армстронг угаси запалката.
— Малкълм, по-добре се заеми с организирането на детайлите. Няма какво да си губиш времето тук.
— Добре, мистър Съндърс?
— Да. Можем да тръгваме.
Малкълм подкара колата. Армстронг гледаше към застаналия горе Суслов.
— Разбирате ли руски, сър?
— Да. Защо?
Армстронг внимателно подаде листчето, хванал го в едното ъгълче.
— Това падна от джоба на Суслов.
Също толкова внимателно, Съндърс взе хартийката, без да откъсва очи от Армстронг.
— Не се ли доверяваш на Сан? — попита тихо той.
— Да. О, да. Но китайците са китайци и е написано на руски. Аз не разбирам.
— Сводка за времето, Робърт. Съжалявам. Освен ако не е шифровано, изглежда като метеорологичен рапорт. — Сгъна внимателно хартийката. — Може отпечатъците да се окажат ценни. За всеки случай ще го дам на дешифровчиците.
Съндърс се разположи по-удобно. На листчето беше написано:
Известете Артър, че в изпълнение на препоръката му, бе наредено незабавно прекъсване за предателя Меткин за Бомбай. Второ, срещата с американеца е преместена за неделя. Трето и последно, папките на А. М. Г. продължават да са първи приоритет. „Севрин“ трябва да положи максимум усилия, за да успее.