— Господи, тай-пан, наистина ли ме каните?
Дънрос се усмихна вътрешно. В Хонконг покана за ложата на домакина на състезанието беше, като представяне в двореца.
— Защо се усмихна, тай-пан? — попита Кейси, премествайки се леко, почувствала топлината му.
— Защото в момента всичко е добре.
Когато слязоха от ферибота и тръгнаха да излизат от терминала той обясни своята теория, че единственият начин за справяне с проблемите е азиатският: да поставиш проблемите в самостоятелни отделения и да ги изваждаш, когато си готов за тях.
— Хубаво е, ако можеш да го правиш — каза тя, вървейки близо зад него, но без да го докосва.
— Ако не можеш, загиваш — язва, сърдечен удар, преждевременно остаряване, разклатено здраве.
— Жената плаче, това е убежището й. Плаче и след това се чувства по-добре…
Кейси плака, преди да излезе от „Виктория енд Албърт“ за срещата с него. Плака заради Линк Бартлет. Отчасти гняв, отчасти възмущение, отчасти копнеж, отчасти необходимост — физическа. Бяха минали шест месеца откакто бе имала една от нейните много редки, много случайни и много кратки връзки. Когато желанието ставаше твърде потискащо, обикновено изчезваше за по няколко дни, караше ски, отиваше на море и избираше някой, когото допускаше в леглото си. След това, точно толкова бързо го и забравяше.
— Не е ли лошо това, Сирануш — каза веднъж майка й, — да си толкова безчувствена?
— О не, скъпа мамо. Това е справедлива размяна. Сексът ми доставя удоволствие — искам да кажа, когато имам настроение, въпреки че се опитвам да го правя, колкото е възможно по-рядко. Обичам Линк и никого другиго. Но аз…
— Как можеш да го обичаш и да спиш с друг?
— Всъщност не е лесно, отвратително е. Но аз работя за Линк толкова много, работя за всички нас, за теб и чичо Ташиян и Мариан и децата, нали съм работникът в семейството, сега, когато и Мариан е сама. Това ми харесва, наистина ми доставя удоволствие, знаеш, че е така. Но понякога ми идва много и тогава заминавам за малко и си избирам партньор. Честно, мамо, това е само биологическа необходимост. Не е като по твоето време, да благодарим на Бога, скъпа…
Кейси се отдръпна, за да даде път на насрещните пешеходци и леко бутна Дънрос. Инстинктивно го хвана за ръката и той не се дръпна.
След като помоли за равенство и й беше отказано. Не, не е честно, Кейси, каза си тя. Йан не ми отказа, той само ми обясни истината от негова гледна точка. От моя гледна точка? Не зная. Не съм сигурна. Единственото нещо, в което съм сигурна е, че не съм глупачка. Тази вечер се приготвих старателно, малко по-различно, сложих си парфюм и по-силен грим и си държах езика зад зъбите. Държах се обикновено, говорих приятно. Интересно е!
Той беше внимателен, забавен и откровен и аз се чувствах превъзходно. Йан сигурно е страхотен мъж. Опасен и предизвикателен.
Широките мраморни стъпала към входа на хотела се виждаха отпред. Дискретно пусна ръката му.
— Йан, ти си мъдър човек. Мислиш ли, че е честно да правиш любов с някой, който не обичаш?
— А? — Любов е западна дума, госпожице. Аз съм мъж — китаец! — непринудено отговори.
— Сериозно?
Той се засмя.
— Не мисля, че сега е време да бъдем сериозни.
— Но, имаш ли мнение?
— Винаги.
Те се качиха по стълбите във фоайето, което бе препълнено дори и в този късен час. Усети погледите и вниманието. Именно затова не я остави пред входа.
„Всичко, колкото и да е малко, помага — помисли той. — Трябва да изглеждам спокоен и уверен. «Ноубъл хаус» е неопетнена! Не мога и няма да си позволя лукса да изпитам страх — ще е катастрофа, ще навреди на другите и ще нанесе неизмерими щети.“
— Искаш ли да пийнем нещо? — попита тя. — Още не ми се спи. Може Линк да е горе.
— Идеята е добра. Чай с лимон е чудесно.
Като по чудо се появи усмихнат оберкелнерът и празна маса.
— Добър вечер, тай-пан.
— Добър вечер, Гап.
— За мен също чай с лимон — поръча тя. Келнерът се забърза да изпълни поръчката. — Само ще отида да проверя какво има за мен.
— Разбира се. — Дънрос гледаше след нея. Тази вечер още в първия момент, във фоайето на „Мандарин“, забеляза колко по-женствена изглеждаше, едва уловима промяна. Интересна жена. Сексуалност, която чака да експлодира.