„Как бих могъл, по дяволите, да й помогна по-скоро да спечели «големите пари»?“
Гап оживено сновеше нагоре-надолу, приближи Дънрос и тихо каза на кантонезки:
— Тай-пан, наистина се надяваме, че ще се оправиш с пазара на акциите.
— Благодаря. — Дънрос побъбри малко с него, след това погледът му се премести на Кейси.
Найттайм Гап примига хитро с очи.
— Контрабандистът не е в хотела, тай-пан.
— Е?
— Той излезе рано с момиче. Около 7.00 часа. Току-що постъпвах на смяна — нехайно съобщи спретнатият възрастен мъж. — Контрабандистът беше облечен много обикновено. Като за разходка в морето. С него имаше момиче.
— Има много момичета в Хонконг, Найттайм Гап.
— Не, не като това, тай-пан. — Възрастният се засмя многозначително. — Едно време беше любовница на Блек Биърд.
— Еее, човече, имаш силни очи и дълга памет. Сигурен ли си?
— О, съвсем сигурен! — Найттайм Гап беше много доволен от това, че новината му се прие с интерес. — Да — додаде той надуто, — след като чухме, че американците може би ще се свържат с „Ноубъл хаус“, хубаво ще е да се отървете от всички там развратници. Мислех, че е полезно да знаете за това. Също и че Златни Косми се премести в…
— Кой?
Найттайм Гап обясни причината за прякора.
— Можеш ли да си представиш, тай-пан?
Дънрос въздъхна, както винаги удивен колко бързо се разпространяват слуховете.
— Сменила е стаята си?
— О да, на същия коридор в стая 276. Еееий, тай-пан, чух я да плаче през нощта преди две вечери, тази вечер, преди да излезе, също. Да. Търд Тоалетмейд Фанг я е видяла да плаче тази вечер.
— Караха ли се? Тя и контрабандистът?
— О не, не караница, нямаше викане. Но, ако Златни Косми знае за Орланда, това е достатъчна причина, за да бълва проклятия.
Найттайм Гап се усмихна на Кейси с дежурната си усмивка, когато се върна при тях. В ръцете си държеше снопче телеграми и съобщения. Дънрос забеляза сянката в очите й. „Няма бележка от Линк“ — предположи той, изправяйки се. Найттайм Гап дръпна внимателно стола й, за да седне, след това наля чая, продължавайки на своя уличен кантонезки:
— Няма значение, тай-пан, Златни Косми или не, в тъмното всички са еднакви, нали? — старецът се засмя и отдалечи.
Дънрос погледна към книжата в ръцете й.
— Неприятности ли?
— Малко повече от обикновено. — Тя го погледна директно. — Поставих ги по отделения за утре. Тази вечер е моя. Линк не се е върнал още. — Тя пийна от чая, наслаждавайки му се. — Така че аз ще те обсебя.
— Мислех, че аз съм монополистът тази вечер. Не мис… — Спря, защото видя, че Робърт Армстронг и Съндърс влязоха през летящата врата. Двамата застанаха до входа, оглеждайки се за свободна маса.
— Вашата полиция работи извънредно — каза Кейси, и срещайки погледите им, вяло им махна с ръка. Двамата се поколебаха, след което отидоха и седнаха на празна маса в другия край на ресторанта. — Харесвам Армстронг. Другият също ли е полицай?
— Предполагам. Къде се запозна с Робърт?
Тя му разказа.
— Още няма нищо за контрабандното оръжие.
— Мръсен бизнес.
— Ще пиеш ли коняк?
— Защо не? Един за лека нощ, после трябва да тръгвам. Келнер! — Той поръча питиетата. — Колата ще чака утре точно в дванадесет, за да ви вземе.
— Благодаря. Йан, на поканата пише: „Дамите с шапки и ръкавици“. Наистина ли се изисква?
— Разбира се. — Той се намръщи. — Дамите винаги са носили, шапки и ръкавици на състезания. Защо?
— Трябва да си купя шапка. Не съм носила от години.
— Всъщност аз харесвам жените с шапки. — Дънрос се огледа. Армстронг и Съндърс скрито го наблюдаваха. Дали е случайно присъствието им тук?
— Ти също чувстваш погледите, тай-пан? Изглежда тук всички те познават.
— Не мен, „Ноубъл хаус“.
Донесоха коняка.
— Наздраве!
— Сега ще ми отговориш ли на въпроса?
— Отговорът е, „да“. — Той разклати коняка в чашата и го глътна наведнъж.
— „Да“ какво?
Той неочаквано се усмихна.
— Да, нищо, да, не е честно, но се случва всеки ден и аз няма да се впускам в тези прекрасни самоанализи от сорта: „Престанахте ли да биете жена си, напоследък“? Независимо, че доколкото чувам много жени обичат да бъдат бити от време на време, независимо дали носят шапки или не!