Последва дълга пауза.
— Възможно е да се направи. Възможно е. Стари приятели трябва да помагат на Стари приятели. Да, би могло да стане.
— Получихте ли писмото ми, мистър Тип? Аз се погрижих за всичко. Между другото, „Виктория“ ще участва при търговията с торий. — После внимателно добави: — Също и при повечето от другите ви искания — при благоприятни за вас условия.
— А да, благодаря. Да, аз получих писмото и вашата любезна покана. Толкова съжалявам, че не бях добре. Благодаря, тай-пан. За какъв срок вашето правителство ще иска паричния заем, ако може да се осъществи?
— Предполагам тридесет дни ще бъдат повече от достатъчни, може би даже две седмици. Но става въпрос за „Виктория“, „Блекс“ и другите банки, не за правителството на Хонконг. Утре ще ви дам отговор. Ще имам ли удоволствието да ви видя на обяда утре?
— Съжалявам, няма да мога да присъствам на обяда, но вероятно след това, ако е възможно?
Дънрос недоволно се усмихна. Перфектен компромис.
— Разбира се.
— Благодаря, че се обадихте. Между другото, мистър Йу беше впечатлен от вас, тай-пан.
— Моля, поздравете го. Ще чакам да се видим в Кантон.
— Бях удивен от изявлението на вашия шурей за Китай.
— Да. Аз също. Жена ми и нейният брат са отчуждени от години. Неговите възгледи са ни чужди, враждебни и съвършено неправилни според нас. — Дънрос се поколеба. — Надявам се, че ще успея да го неутрализирам.
— Да. Да съгласен съм. Благодаря ви. Лека нощ. — Отсреща затвориха.
„Господи! Брайън Куок! И аз почти му бях дал папките на А, М. Г. Господи!“
Събирайки ума си с голямо усилие, той се върна във фоайето. Армстронг и Съндърс още седяха там.
— Добър вечер, мога ли да седна за малко при вас?
— Разбира се, мистър Дънрос. Това е приятна изненада. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Чай, китайски чай. Благодаря.
Масата бе отдалечена от другите и въпреки това Дънрос се наведе.
— Робърт, чух, че сте арестували Брайън Куок — каза той с надежда, че може да се окаже грешка. Двамата мъже го зяпнаха.
— Кой ви каза? — попита Армстронг.
Йан им разказа. Двамата слушаха, без да коментират, като от време на време се споглеждаха.
— Това е явна размяна — каза той. — Него срещу парите.
Съндърс пиеше топъл шоколад.
— Колко са важни парите?
— Абсолютно важни, спешни и колкото по-бързо, толкова по-добре. Парите ще спрат наплива в банките, мистър Съндърс. Ние трябва да… — Той спря слисан.
— Какво има? — попита Съндърс.
— Спомних си изведнъж какво пише А. М. Г. в заловеното писмо, че… полицейската къртица може да е, а може и да не е част от „Севрин“. Той част ли е?
— Кой?
— За Бога, не се преструвайте пред мен, това е сериозно! Да не мислите, че съм глупак? — каза ядосан Йан. — В „Струан“ има внедрен шпионин на „Севрин“. Ако Брайън е част от „Севрин“, имам право да знам.
— Напълно съм съгласен — спокойно отговори Съндърс, независимо, че очите му гледаха студено. — В момента, в който предателят проговори, можете да бъдете сигурен, че ще ви уведомим. Имате ли някаква идея кой друг би могъл да бъде?
Дънрос поклати глава, овладявайки раздразнението си. Съндърс го наблюдаваше.
— Вие казвахте — ние трябва да… Трябва да какво, мистър Дънрос?
— Трябва да вземем тези пари веднага. Какво е направил Брайън?
— Банките няма да бъдат отворени до понеделник. Така че понеделник е решаващият ден?
— Банките трябва да имат парите преди това — да отворят с пари по гишетата. Какво е направил Брайън?
Съндърс запали цигара.
— Ако този човек, Брайън, наистина е арестуван, не мисля, че това е благоразумен въпрос, мистър Дънрос.
— Бих се басирал на всичко — каза безпомощно Йан — на всичко, Тип Ток не би предложил размяна, освен ако наистина е шпионин. Никога. Сигурно Брайън е дяволски важен за тях, но Господи, до къде стигна светът? Вие ли ще преговаряте или мистър Крос? Предполагам ще е необходимо одобрението на губернатора.
Шефът на МИ–6 духна пепелта от цигарата си.