— Съмнявам се, че ще има размяна, мистър Дънрос.
— Защо не? Парите са по-важни от…
— Въпрос на мнение тай-пан, ако Брайън Куок наистина е арестуван. При всички обстоятелства, правителството на Нейно Величество едва ли би се съгласило да стане обект на изнудване. Много лош вкус.
— Доста. Но сър Джефри ще се съгласи веднага.
— Съмнявам се. Той ми направи впечатление на много умен човек, за да се съгласи на такава сделка. Що се отнася до размяната, мистър Дънрос, аз мислех, че ще получим папките на А. М. Г.
Йан почувства ледено пробождане в стомаха си.
— Направих го тази вечер.
— За Бога, не се преструвайте пред мен, това е сериозно! Да не мислите, че съм глупак? — Съндърс се засмя и продължи със същото ледено спокойствие. — Вие със сигурност ни дадохте вариант на тези папки, но за нещастие те се различават от заловената. — Студеният му поглед стана още по-враждебен и заплашителен, независимо, че лицето му оставаше непроменено. — Мистър Дънрос, вашият експеримент беше доста сръчен, похвален, но ненужен. Ние наистина искаме тези папки оригиналните.
— Ако не ви задоволяват, защо не прегледате книжата на А. М. Г.?
— Направих го. То е като онази приказка за разбойниците по пътищата — „Парите или животът.“ Тези папки може би са фатални за вас. Не мислиш ли Робърт?
— Да, сър.
— Та значи, мистър Дънрос, вашият Тип Ток иска да търгува, а? Всички в Хонконг искат да търгуват. То е във въздуха. А? Но, за да търгуваш, трябва да получиш стока срещу парите си. Предполагам, че ако искаш концесии, можеш да ги вземеш и от врага… добре, нали казват, че на война и в любовта всичко е разрешено. Така ли?
— Така казват. Ще говоря с губернатора рано сутринта. Нека го запазим в тайна, докато получа неговия отговор. Лека нощ.
Те продължиха да го гледат, докато се изгуби зад летящата врата.
— За какво мислиш, Робърт? Дали Дънрос е разменил папките?
Армстронг въздъхна.
— Не зная. Не можах нищо да разбера от държанието му. Наблюдавах го внимателно. Нищо. Но умът му е като бръснач.
— Да. — Съндърс размисли малко и каза: — Значи врагът иска размяна, а? Предполагам, че Куок ще е на наше разположение, най-много още двадесет и четири часа. Кога е следващият разпит?
— В 6.30 сутринта.
— О! Щом ще започваш толкова рано, по-добре да ставаме. — Съндърс извика на келнера. — Ще се консултирам с мистър Крос, но зная какво ще каже — всъщност, каквото нареди Лондон.
— Какво, сър?
— Много са обезпокоени, защото той е в течение на много секретни неща, политиката на Генералния щаб, Кралската канадска полиция — Съндърс се замисли. — Като помислиш, Робърт, независимо какво прави Дънрос, единственият ни ход е да засилим разпитите. Това е. Отменяме разпита в 6.00 часа, продължаваме със събуждане през час и червената стая. При положение, че физически издържи.
Армстронг пребледня.
— Но…
— Съжалявам — каза Съндърс с мек тон. — Зная, че ти е приятел, че ти е бил приятел, но твоят мистър Тип Ток и мистър Дънрос ни отнеха доста време.
59
Самолетът от Токио кацна перфектно на летище „Кай Так“, оставяйки облак прах след колелата си. Издавайки силен вой зави към комплекса на аерогарата.
Пасажери и екипаж минаха през пресата на натоварения терминал, митница, емиграционна служба и чакалня. Излизането от граничната зона беше лесно. Освен за японците. Китайците имат дълга памет. Годините на японската окупация през Втората световна война бяха твърде близко, твърде тежки и твърде жестоки, за да бъдат забравени или простени. Поради тази причина японските пътници бяха подлагани на основно претърсване. Даже членовете на екипажа и красивите стюардеси, някои от които не са били родени по време на окупацията. На тях също им връщаха документите след проверката със студен израз на лицето.
Непосредствено след екипажа вървеше един американец.
— Добро утро — поздрави той, подавайки паспорта си на служителя.
— Добро утро. — Младият китаец отвори паспорта, погледна снимката после пътника и прелисти за визата. Без да бъде забелязан, натисна с крак скрит бутон. Това предупреди Крос и Съндърс, които бяха в близкия офис за наблюдение. Двамата отидоха до огледалната стена, през която се виждаше само от тяхната страна.
В паспорта, издаден преди една година пишеше, че Винченцо Банастазио е роден в Ню Йорк, 16 август, 1910 година. Коса сива, очи кафяви. Чиновникът небрежно погледна и другите визи: Англия, Испания, Италия, Холандия, Мексико, Венецуела, Япония. Той удари печат на паспорта и му го подаде безизразно.