Сбогуваха се и той тръгна.
— Кое от сведенията пукна шевовете, мистър Роузмънт?
— Всичките са фатални, мистър Съндърс. Това е преврат за нас, за нас и за Бюрото, най-вече за Бюрото. Ед каза, че неговите хора са изпаднали в истерия. Политическите изводи за демократи и републиканци са необятни. Прав беше. Ако сенатор Тилмън — президентският кандидат, който е тук в момента, се добере по някакъв начин до тези документи, не може да се опише какво ще стане. — Роузмънт не беше същият човек. — Моят началник изпрати телекс на връзката ни в Южна Америка и ще започне издирването на Томас К. К. Лим по всички посоки, така че скоро ще го „интервюираме“ — ще получиш копие. Родж, има ли нещо друго?
— Моля?
— Няма ли още нещо, което да използваме?
Крос хладно се усмихна.
— Разбира се. Какво ще кажеш за хелиографно копие, документиращо лично финансиране на революция в Индонезия?
— О, Господи…
— Да. А за фотокопия от нареждания за изплащане суми във френска банка на много важни виетнамски госпожа и господин — срещу специални услуги.
Роузмънт побледня.
— Какво още?
— Не е ли достатъчно?
— Има ли още?
— За бога, Стенли, разбира се има и ти го знаеш много добре, и ние го знаем. Винаги има още.
— Сега можем ли да ги получим?
— А вие какво ще направите в замяна? — отговори Съндърс.
Роузмънт ги погледна.
— Ще го дискутираме на обяд…
Уоки-токито се включи.
— Обектът е с куфарите си, сега излиза от митницата отправя се към такситата… Посреща го някакъв китаец, симпатичен, облечен е в скъпи дрехи, не го познавам… Отиват към Ролс Ройс, хонконгска регистрация… а, това е лимузина на хотела. Двамата се качват.
Крос каза в предавателя:
— Оставаш на тази честота. — Той започна да търси на други честоти. Чуваха се атмосферни смущения, смущения от трафика и други шумове.
— Вие сте монтирали подслушвател в лимузината? — зарадва се Роузмънт. — Страхотно, Родж, бях пропуснал това!
Мълчаха и чакаха предавателя, после се чу ясно:
— Много се радвам, че ме посрещна, Вии Сии — казваше Банастазио.
— Беше удоволствие за мен, — отговори му културен глас.
— Виж, имам нещо за теб, Вии Сии…
Заглушени звуци и после силни смущения, които доминираха и заличаваха изцяло гласовете. Крос превключи на други честоти, работеше перфектно.
— Лайно такова, използва портативна машинка за бръснене, за да ни блокира — възмутено възкликна Роузмънт. — Това копеле е професионалист! Басирам се, че всичките ни подслушватели ще блокира. Сто на сто, когато започнем да чуваме, разговорът ще е никакъв. Казах ви, Банастазио е мошеник.
60
— Тай-пан, обажда се доктор Симсън от Лондон. Натиснете трета линия.
— О благодаря, Клаудия. — Дънрос натисна бутона. — Хелоу, доктор Симсън. Работите до късно.
— Току-що се връщам от болницата — съжалявам, че не успях да звънна по-рано. Обаждали сте се за сестра си, мисис Гавалан?
— Да. Как е тя?
— Вижте, сър, започнахме нова серия изследвания. Интелектуално, трябва да кажа, че е много добре. Страхувам се, че не е така физически…
Дънрос слушаше със свито сърце. Лекарят детайлно обясняваше, че още никой не знае много за болестта, че няма методи за лечение и че в нейния случай, болестта се задълбочава — щом се засегне и нервната система няма да е възможно да се възвърне предишното й състояние.
— Позволих си да извикам за консултация професор Клинбърг от клиниката в Лос Анжелос, световноизвестен експерт в тази област. Можете да бъдете спокоен, ще направим всичко възможно за мисис Гавалан.
— Така както обяснихте, докторе, не виждам как изобщо бихте помогнали.
— Вижте, не е чак толкова зле, сър. Ако мисис Гавалан е разумна, почива достатъчно, спазва указанията, би могла да има нормален живот още дълги години.
— Колко дълги години? — Дънрос изчака колебанието му.
— Не зная. В много случаи тази болест е в божии ръце, мистър Дънрос. Болестта при различните пациенти не следва един и същи ход. За мисис Гавалан, по-точно бих могъл да отговоря след шест месеца, някъде около Коледа. Междувременно я прехвърлих като пациент към Обществено осигуряване, така че…