— Не. Държа да остане частен пациент, доктор Симсън. Моля, изпращайте сметките до моя офис.
— Мистър Дънрос, няма разлика в качеството на обслужването. Трябва само да чака малко по-дълго в моята чакалня и да бъде в общо отделение, не в самостоятелна стая.
— Моля, оставете я като частен пациент. Предпочитам го, съпругът й също.
Дънрос чу въздишката и го намрази.
— Добре — съгласи се доктор Симсън. — Имам всичките ви телефони и ще се обадя, когато професорът направи изследванията и резултатите са готови.
Дънрос му благодари и затвори телефона.
„Ох Кейти, горката скъпа Кейти.“
По-рано, на разсъмване, той говори с Пенелоуп. Каза му колко по-добре се чувства сега и как доктор Симсън бил много обнадежден. По-късно Пенелоуп сподели, че Кейти изглеждала много уморена.
— Не изглежда добре, Йан. Няма ли възможност да дойдеш за седмица-две преди 10 октомври?
— В момента не, Пен, но никога не знаеш.
— Ще заведа Кейти до Ейвиърд, щом излезе от болницата. Най-късно следващата седмица. Ще се почувства по-добре там. Пейзажът ще й се отрази добре, не се безпокой, Йан.
— Пен, когато отидеш в Ейвиърд, ще се разходиш ли до Шриикинг трий заради мен?
— Какво се е случило, Йан?
Почувства загриженост в гласа й.
— Нищо, скъпа — каза той, мислейки за Жак и Филип Чен — как да й обясни? — Нищо специално, само малко повече работа от обикновено. Исках да кажеш „Хелоу“ на нашето истинско Шриикинг трий.
— Нашето дърво там не върви ли?
— О, добре е, но не е същото. Може би ще трябва да донесеш калем обратно в Хонконг.
— Не. По-добре да го оставим, където си е. Освен това трябва да си дойдеш у дома, нали Йан?
— Може ли да заложа вместо теб днес на надбягванията?
— Десет долара на кон по твой избор. Аз подкрепям твоя избор. Винаги ще го подкрепям. Обади ми се утре. Обичам те… бай, бай.
Спомни си, когато за първи път му каза, обичам те и след това, когато я помоли да се ожени за него, всеки път отказ и накрая през сълзи обясни истинската причина: „О Господи, Йан, аз не съм за теб. Ти си от висшето общество, аз не. Стана случайно в началото на войната. Бях евакуирана в чудесно старо имение в Хампшир, където всички момичета бяха от вашата класа. В бъркотията цялото ни училище беше отишло на друго място, само аз попаднах там и тогава открих, че говоря различно — понякога и сега правя грешки! Боже, нямаш представа колко ужасно беше да откриеш толкова млад… че си обикновен и че има безгранични разлики между хората в Англия, различен начин на говорене.
Да знаеш колко много се стараех да им подражавам. Те ми помагаха, имаше една учителка, която беше много добра с мен. Заклех се да стана по-добра от тях и да не се връщам назад — никога, никога, никога няма да се върна. Но не, мога да се оженя за теб, скъпи — нека останем любовници — не съм достойна за теб.“
След време се ожениха. Баба Дънрос я убеди да го направи. Пенелоуп се съгласи, след като двете отидоха до Шриикинг трий. Никога не разбра, какво й бе казала баба Дънрос.
„Аз съм щастливец — помисли Дънрос. — Тя е най-добрата жена, която един мъж би могъл да има.“
След връщането си от хиподрума на разсъмване той работи сериозно. Петдесет телеграми. Дванадесет международни разговора. Безброй местни. В 9.30 се обади на губернатора и му разказа за предложението на Тип Ток.
— Трябва да се консултирам с министъра — каза сър Джефри. — Най-рано мога да говоря с него в четири следобед. Това трябва да се пази в абсолютна тайна, Йан. Боже, о Боже, Брайън Куок трябва да е много важен за тях.
— Или вероятно само още една удобна концесия срещу парите.
— Йан, не мисля, че министърът ще се съгласи на размяната.
— Защо?
— Правителството на Нейно Величество може да го окачестви като прецедент. Аз също бих го окачествил така.
— Парите са жизнено необходими.
— Парите са временен проблем. Прецедентите, за нещастие, остават завинаги. Ходи ли до хиподрума?
— Да, сър.
— В добра форма ли са?
— Всички изглеждат в чудесна форма. Алексей Травкин каза, че Пайлът Фиш е основният опонент, смята, че състезанието ще протече гладко. Ноубъл Стар е знаменита, независимо че не се е състезавала при влажно време.
— Ще вали ли?
— Да. Но дано имаме късмет, сър.
— Да се надяваме. Ужасни времена, Йан. Мисля, тези неща са изпратени, за да бъдем подложени на изпитание, ех? Ще ходиш ли на погребението на Джон?