— Да, сър.
— Аз също. Горкото момче…
На погребението тази сутрин тай-панът каза хубави думи за Джон Чен, за престижа на „Хаус ъф Чен“ и за всички предци от фамилията Чен, които са служили на „Ноубъл хаус“ дълго и усърдно.
— Мерси, тай-пан — благодари Филип Чен. — Още веднъж съжалявам за станалото.
— Съжалявам си е съжалявам, но това няма да ни помогне да се измъкнем от капана, в който ти и синът ти ни вкарахте, нито да се оправим с проклетия Фор Фингър и третата монета.
— Зная, зная! — Филип Чен, кършеше ръце. — Зная, че докато не вдигнем акциите обратно на старата цена, всички сме разорени! Ох, ох след като ти обяви бума купувах и купувах и сега сме разорени.
— Имаме пред нас уикенда, Филип. Сега слушай, проклет да си! Ще искаш реванш за всяка услуга, която си правил. Искам Ландо Мата и Тайтфист Танг да са готови до полунощ в неделя да гарантират. Най-малко 20 милиона.
— Но тай-пан, не…
— Ако не получа това до 12 през нощта в неделя, искам твоята оставка на бюрото си до 9.00 часа сутринта в понеделник, преставаш да си компрадор, синът ти Кевин вън, твоят клон също завинаги вън, ще избера нов компрадор от друг клон на фамилията.
След като му каза тези неща си отдъхна, мразеше и Филип, и Джон Чен, а може би и Жак де Вил. Предадоха доверието му. Отиде при таблата с кафето и си наля. Днес то не му се услади. Телефоните не спираха, повечето във връзка със застрашителното спадане на акциите. Хавъргил, Джонджон, Ричард Куанг. Нищо от Тайтфист, Ландо Мата или Муртаг. Единственият светъл лъч беше разговорът с Дейвид Макструан в Торонто.
— Дейвид, искам те тук за конференция в понеделник. Можеш ли да… — Прекъсна го радостният изблик на Дейвид.
— Тай-пан, тръгвам веднага. Аз…
— Чакай малко, Дейвид! — Дънрос му обясни плана си за преместването на Жак в Канада.
— Ох, приятелче, ако го направиш аз съм твой роб до гроб!
— Ще имам нужда от нещо повече, Дейвид — каза той внимателно.
Последва дълга пауза и гласът от другата страна стана по-твърд.
— Всичко каквото поискаш, тай-пан, ще го имаш. Всичко.
Дънрос се усмихна, стоплен от спомена за далечния си братовчед. Отиде и погледна през прозореца. Пристанището беше в мъгла, небето слязло ниско и почерняло, но не беше започнало да вали.
„Дано издържи до петия тур. След четири може да вали. Искам да победя Горнт и Пайлът Фиш и о, Боже помогни ми с «Фърст сентръл» или Ландо Мата или Тайтфист или «Пар-Кон»! Заложил съм на всички възможни места. А Кейси? Дали не ми готви капан, като Бартлет? И като Горнт? Какво ако…“
Чу се включването на вътрешната уредба.
— Тай-пан, срещата ви за единадесет часа.
— Една секунда, Клаудия — той извади от чекмеджето плик с 1000 долара и й го подаде. — Парите за залагане, както бях обещал.
— О благодаря, тай-пан. — Имаше бръчки от грижи в обикновено веселото й лице, а зад усмивката се прокрадваше сянка.
— В ложата на Филип ли ще бъдеш?
— Да, чичо Филип ме покани. Той… той изглежда много съсипан — каза тя.
— Заради Джон е. — Дънрос не беше сигурен, дали тя знае. Вероятно, помисли той, или скоро ще узнае. Няма тайни в Хонконг. — Какви са ти предвижданията?
— В първия рейс, мисля, победител ще е Делайт, Бъкейниър във втория.
— Двама аутсайдери? — Той я погледна учудено. — Имаш осведомител?
— О не, тай-пан — малко от нормалния й хумор се върна. — Само сведение за подготовката им.
— А в петия тур?
— Няма да залагам в петия тур, но всичките ми надежди са за Ноубъл Стар — додаде загрижено Клаудия. — Има ли някакъв начин да помогна, тай-пан? Какъвто и да е? За пазара на акциите и… трябва да разбием Горнт по някакъв начин.
— Аз някак си съм привързан към него — той е такъв fang-pi! — Кантонезката мръсотия беше толкова живописна, че тя се разсмя. — Сега можеш да поканиш мисис Гресенхоф.
— Да, тай-пан.
Дънрос се изправи, за да поздрави гостенката. Тя беше най-красивата жена, която бе виждал през живота си.
— Ikaga desu ka? — попита я на японски Дънрос. — Как сте? — беше изумен, че е могла да бъде омъжена за Алън Медфърд Грант, чието име, Бог да ни е на помощ, се предполага също, че е Ханс Гресенхоф.