— О, аз мисля, че знаеш, Брайън. Не мисля, че искаш да остана.
— О, Господи искам… кълна се… Бактуут… Бактуут сигурно знае… или Нгъ, Вии Сии Нгъ, Фотографът Нгъ, той е на наша страна, Робърт… Попитай него, той ще знае… той беше с Цу-ян за вноса на торий…
— Какъв торий?
— Рядка пръст за… за атомна бомба… о да, ще имаме наша атомна бомба и водородна, след няколко месеца… — Брайън Куок изпадна в истеричен смях. — Първата след няколко седмици… няколко седмици, още не съвършена, но наша и скоро ще имаме наши и… за да се защитаваме от тези хегемонисти, които заплашват да ни унищожат, само след няколко седмици! Господи, Робърт, помисли за това! Председателят Мао го направи, той го направи… Ще си вземем заграбената земя… ще го направим, Джо ще ни помогне, Джоузеф Йу ще… О, ще ги спрем сега, ще ги спрем и ще си вземем земята обратно. — Той протегна ръка и хвана Робърт Армстронг. — Слушай, ние сме вече във война, с руснаците, Чанг Ли ми го каза, той ми е специалната връзка… там се стреля. На север, дивизии, не патрули близко до Амур. Там убиват още китайци и заграбват наша земя, но… не за дълго. — Легна обратно, изтощен и започна да мънка.
— Атомна бомба? Следващата година? Не вярвам — каза Армстронг, преструвайки се, че се присмива, главата му щеше да се пръсне. Боже, атомна бомба след няколко месеца? Няколко месеца? Светът вярваше, че са на десет години от това време. Китай с атомна бомба и водородна бомба?
Невинно попита:
— Кой е Джо Йу?
— Кой?
Брайън Куок се обърна внезапно и го погледна със странни, проникващи очи, различни от преди малко. Моментално застана нащрек и се подготви.
— Джо Йу — повтори той още по-непринудено.
— Кой? Не познавам никакъв Джо Йу… не… Какво, какво… какво правя тук? Какво е това място? Какво става с мен? Йу? Защо… защо трябва да го познавам? Кой?
— Няма причина — каза Армстронг, успокоявайки го. — Ето, ето пийни си чай, трябва да си много жаден, Стари приятелю.
— О да… да, аз… къде да… Господи какво става?
Армстронг му помогна да пийне от чая. След това му запали нова цигара. След няколко минути Брайън Куок отново заспа.
Вратата се отвори. Съндърс и Крос влязоха.
— Много добре, Робърт — въодушевено каза Съндърс, — много добре!
— Да — добави Крос. — Аз също почувствах, че се съвзема. Избра времето много точно.
Армстронг нищо не каза, чувстваше се омърсен.
— Боже — усмихна се Съндърс, — този е златен. Министърът ще бъде възхитен. Атомна бомба, след няколко месеца и боеве на границата в момента. Отлично, Робърт, отлично!
— Вярваш ли му? — попита го Крос.
— Абсолютно, ти не вярваш ли?
— Вярвам, че казва каквото знае. Дали това е факт, е друго нещо. Джо Йу? Джо или Джоузеф Йу говори ли ви нещо? — Другите поклатиха глави. — Джон Чанслър?
— Не.
— Чанг Ли?
Армстронг се обади.
— Чанг Ли е приятел на Брайън — запалянковец по коли — шанхаец, голям индустриалец — може да е той.
— Добре. Но кой е Джо Йу. Може да е важно. — Крос погледна Съндърс. — Продължаваме ли?
— Разбира се.
62
Ентусиазирани възгласи екнаха от 50 000 гърла, когато седемте коня, участници в първия тур, с жокеите на гърба си, приближиха рампата, излизайки изпод трибуните, за да загреят в заградената ливадка до конюшнята, където притежателите и треньорите чакаха. Собствениците и техните съпруги бяха облечени в най-хубавите си дрехи, много от жените бяха с кожени наметки, Мей-линг Куанг и Дайан Чен бяха сред тях, съзнаващи завистливите погледи на множеството.
От двете страни на пистата имаше голямо табло, където се регистрираха имената на конете, жокеите и резултатите за всеки тур. Всичко беше притежание и се поддържаше от „Търф клъб“. Нямаше легални букмейкъри, нито тук нито извън хиподрума. Тук беше единственото място за залагания в цялата колония.
Небето беше потъмняло и негостоприемно. По-рано пропръска дъжд, но сега въздухът беше чист.
Зад ливадката и кръга на победителя, на същото ниво, бяха съблекалните на жокеите, офисите на чиновниците, складовете за храна и първите редици на гишетата за залагане. Над тях бяха трибуните, четири амфитеатрално разположени редици тераси, подовете, които лежаха на конзоли. На нивото на всички трибуни имаше гишета за залагания. Първата редица беше за членовете на клуба без право за гласуване, следващата за имащите право, горните две бяха предназначени за личните ложи и радиоуредбата. Ложите имаха собствена кухня. Всеки от десетте ежегодно избирани управители беше в отделна ложа, както и губернаторът — патрон на клуба; главнокомандващият, по една за „Блекс“ и „Виктория“; и „Струан“. „Струан“ имаше най-добрата позиция, точно срещу стълба на финиша.