— Защо така, тай-пан? — попита Кейси.
— Защото Дърк Струан е основателят на „Търф клъб“, изготвил правилата, поканил сър Роджър Блоър — известен експерт по конни състезания, да стане първият секретар на клуба. Той финансира първата среща, дава парите за направата на трибуните, за първата партида коне от Индия и помага в уговарянето на пълномощния министър, сър Уилям Лонгстаф, да издаде акт за вечно ползване земята на „Търф клъб“.
— Хайде сега, тай-пан — каза весело Доналд Макбрайд, ръководител на днешното състезание, — кажи го както си е било, а? Твърдиш, че Дърк Струан „помага в уговарянето“? Не е ли наредил на Лонгстаф да го направи?
Дънрос се разсмя с другите от масата — Кейси, Хиро Тода и Макбрайд, който току-що бе пристигнал. В ложата имаше бар и три кръгли маси, всяка за по дванадесет човека.
— Предпочитам моята версия. Във всеки случай, Кейси, легендата е, че Дърк Струан е бил издигнат на този пост след построяване на първите трибуни.
— Това не е истина, Кейси — обади се Уили Так от съседната маса. — Не е ли искал Тайлър Брок този пост, като полагащо се на „Брок енд санс“? Не го ли е предизвикал да се надбягват за поста, един до друг, на първото събрание?
— Не, това са приказки.
— Не са ли се надбягвали, тай-пан? — попита Кейси.
— Сигурно са щели да го направят, ако не е бил тайфунът. Всъщност Кълъм отказал да финансира, така ще имаме ложата докато пистата съществува.
— И с право. „Ноубъл хаус“ заслужава най-хубавото. От времето, когато първите управители са били избрани, мис Кейси, тай-панът на „Струан“ винаги е бил управител. Винаги провъзгласяван от народа. Е, аз трябва да тръгвам. — Той си погледна часовника и се усмихна на Дънрос. И много официално добави: — Моля разрешение за започване на първия тур, тай-пан?
— Разрешението дадено. — Макбрайд бързо излезе. Кейси погледна Дънрос.
— Трябва ли да искат разрешение за започването?
— Такъв е обичаят. — Дънрос присви рамене. — Мисля, че е хубава идея някой да каже: — Добре, да започваме! Страхувам се, че за разлика от сър Джефри, губернаторите на Хонконг в миналото не са били известни с точността си. Освен това, традицията не е лошо нещо — дава ти чувство за приемственост, за принадлежност — закрила. — Той си допи кафето. Ще ме извините ли за малко, имам да свърша няколко неща. Забавлявайте се!
Тя го проследи с поглед, харесваше й повече от миналата вечер. Точно тогава влизаше Питър Марлоу и Дънрос спря да размени няколко приказки с него.
— Хелоу, Питър, радвам се да те видя. Как е Фльор?
— Оправя се, благодаря, тай-пан.
— Влизай! Заповядай, вземи си нещо за пиене, ще се върна след малко. Заложи на номер пет, Ексълънт Дей, за първия тур! Довиждане за сега.
— Благодаря, тай-пан.
Кейси кимна на Питър Марлоу, но той не я видя. Гледаше към Грей, който беше на балкона с Джулиън Бродхърст. Говореха с другите. Видя, че лицето му помръкна и сърцето й подскочи, спомняйки си тяхната враждебност.
— Питър! Здравей, ела да седнеш тук.
Очите му се оживиха.
— О! О хелоу — каза той.
— Радвам се, че Фльор се възстановява.
— Тя много се радва, че си отишла да я видиш.
— Беше удоволствие за мен. Децата добре ли са?
— Ти?
— Прекрасно! Обедът за тридесет и шест души в ложата на „Струан“ беше фантастичен, китайски ястия или ако предпочиташ топъл стейк, пай с бъбреци и зеленчуци, табли с пушен колбас, ордьоври, сирена и сладкиши от всякакъв вид и накрая целувки с формата на сградата на „Струан“ — всичко приготвено в тяхната кухня. Шампанско, най-хубавите бели и червени вина, алкохол. Страхувам се, трябва да съм на диета през следващите петдесет години.
— Не и ти. Как върви?
Почувства изучаващия му поглед.