Кейси се засмя.
— Рико Гресенхоф. Тя е японка.
— Кой е мистър Гресенхоф?
— Тя е вдовица.
— Господи!
— Да не си посмял, Питър!
— Аз съм писател! Това е въпрос на Проучване!
— Глупости!
— Права си.
— Питър, казват, че всички първи новели са автобиографични. Кой си ти в книгата?
— Героят, разбира се.
— Кралят? Американският предател?
— О не. Не той. Стига за миналото ми. Хайде да говорим за теб. Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Какво?
— Говори се, че си плакала миналата вечер.
— Глупости.
— Така ли?
Тя го погледна.
— Разбира се. Всичко е наред. — Колебание. — Някога, някога може да ми потрябва твоята помощ.
— О? — той се намръщи. — Отивам в ложата на Макбрайд, втората надолу по коридора. Можеш да дойдеш, ако искаш. — Той погледна към Рико. Възхищението му угасна. Тя говореше с Робин Грей и Джулиън Бродхърст. — Изглежда днес не ми върви — промърмори той. — Ще дойда по-късно, искам да заложа. Довиждане, Кейси.
— Каква ти е горещата новина?
— Номер седем, победителят е Делайт.
Делайт победи с малка разлика фаворита Ексълънт Дей. Много доволна от себе си, Кейси се нареди на опашката пред гишето за залагания, стискайки печелившия си билет. Отчаяни играчи вече чакаха на другите гишета да заложат за втория тур, който е първи етап на двойната куинела. За да спечелят куинела, трябваше да улучат първия и втория победител. Двойната куинела поставяше втория тур заедно с петия — най-силният на днешното състезание. Печалбите при нея са много големи, разликата при предвиждане за четири коня — огромна.
— Защо така, Линк? — попита тя точно преди започването на рейса, гледайки през балкона към конете на входа, всички посетители викаха, без да махат биноклите от очите си.
— Погледни таблото. — Електронните номера непрекъснато се меняха с постъпването на залозите за различните коне. — Погледни залозите за това състезание, Кейси! Повече от три и половина милиона ХК долара. Пада се по долар на всеки мъж, жена и дете в Хонконг и това е само първият тур. Сигурно е най-богатото състезание на света! Тези хора залагат ненормално.
Когато се вдигна стартовата бариера, шумен рев екна. Тя го погледна и се усмихна.
— Добре ли се чувстваш?
— Разбира се. Ти?
— О да.
— Хелоу, Кейси! А, и ти ли спечели?
— Хелоу, Куилън, да спечелих. — Тя застана до Горнт, всички около нея бяха непознати. — Бях заложила само десет долара, но спечелих.
— Няма значение колко, важното е, че си спечелила. — Горнт се усмихна. — Харесва ми шапката ти.
— Благодаря.
„Любопитно — помисли тя, — двамата с Йан веднага забелязаха. По дяволите Линк.“
— Голям късмет е да улучиш първия победител.
— Не бях аз. Подсказаха ми го. Питър ми го каза. Питър Марлоу.
— А да Марлоу. — Видя, че погледът му леко се промени. — Още ли сте „да“ за утре?
— Да. Позволява ли времето?
— Дори да вали. При всички положения обяд остава.
— Великолепно. На пристанището точно в десет. Къде е твоята ложа? — видя моменталната промяна, която той се помъчи да скрие.
— Нямам ложа. Не съм в управлението на клуба. Постоянен гост съм в ложата на „Блекс“ и от време на време я наемам за партита. Надолу по коридора е, би ли минала по-късно? „Блекс“ е отлична банка и…
— Но не колкото „Виктория“ — подвикна Джонджон шеговито, минавайки покрай тях. — Не вярвай нито на дума на това, което казва, Кейси. Честито! Какъв късмет, да спечелиш още от първия път. Довиждане.
Кейси внимателно го наблюдаваше. След това каза:
— Какво ще кажеш за банките, Куилън? Като че никой не го е грижа — сякаш нищо не става, няма сгромолясване на акциите, нито надвиснал фалит.
Горнт се разсмя, имайки предвид околните, които дочуваха разговора им.
— Днес е ден за състезанието и утре ще дойдат грижите. Джос! Стоковата борса отваря в понеделник точно в 10.00. Понеделникът ще реши много съдби. Между другото, Кейси, всеки китаец, който може да измъкне пари, ги държи днес в юмрука си. Твой ред е.
Тя си получи парите, 15 към едно — 150 ХК долара. Горнт получи голяма пачка банкноти, 15 000.
— Фантастично.
— Най-лошите конни надбягвания, на които съм присъствал — чу се кисел американски акцент. — Ад, чудно, че не дисквалифицираха жокея и не анулираха победителя.