— Хелоу, мистър Билтмън, мистър Пагмайър. — Кейси си ги спомни от нощта на пожара. — Кого да дисквалифицират?
Билтмън стоеше на опашката.
— В Щатите щеше да има възражение километър дълго. Излизайки в правата отсечка от последния завой можеше да видиш жокея на Ексълънт Дей да дърпа юздите с всички сили. Беше уредена победа за Делайт.
Тези, които знаеха, се подсмихваха вътрешно. Слуховете в стаята на жокеите и на треньорите бяха, че няма да спечели Ексълънт Дей, а Делайт.
— Хайде, мистър Билтмън. — Дънрос чу разменените приказки. — Ако жокеят не беше се старал или имаше някакво подкупване, управителите щяха да се намесят веднага.
— Може да е наред за аматьори, Йан и за малък трек, но на всеки професионален трек у дома, жокеят на Ексълънт Дей щеше да е дисквалифициран до края на живота си. Наблюдавах го с бинокъла през цялото време.
Дънрос тихо попита:
— Паг, видя ли жокеят да прави нещо нередно? Аз изобщо не съм гледал.
— Не, не съм.
— Някой друг?
Тези около Дънрос поклатиха глави.
— Изглеждаше нормално — някой се обади. — Нищо различно от друг път.
— Никой от управителите не оспорва. — Дънрос забеляза пачката в ръцете на Горнт. Той вдигна погледа си към него. — Куилън?
— Не. Но искрено казано намирам маниерите му ужасни. Едва ли е подходящо допълнение към „Търф клъб“.
Видя Робин Грей да отива към гишетата и се усмихна при неочакваната мисъл.
— Ще ме извините ли? — кимна любезно и се отдалечи. Кейси го задържа.
Беше забелязала как Дънрос погледна пачката в ръцете на Горнт и се смути от израза в очите му.
— Възможно ли е Билтмън да е… прав? — попита нервно тя.
— Разбира се. Измами стават навсякъде. Всъщност не там е въпросът. Нямаше никакви оплаквания от управители, жокеи или треньори. — Очите му станаха тъмносиви. Вената на челото му пулсираше. — Това не е най-важното.
„Не — мислеше той. — Това е въпрос на проклети обноски. Ако е така, успокой се. Трябва да си много хладнокръвен и спокоен.“
През целия ден имаше само неприятности. Единственият светъл момент беше Рико Анджин Гресенхоф. Но последното писмо на А. М. Г. го изпълни с мрачни мисли. Още беше в джоба му. В него пишеше, че ако още не е унищожил оригиналните папки, да нагрее дванадесет определени страници, пръснати между другата секретна информация и написани със симпатично мастило и да предаде написаната там информация на премиер-министъра или на настоящия началник на МИ–6, Едуард Съндърс и копие на Рико Анджин.
„Ако направя това значи да призная, че папките, които им предадох са фалшиви — помисли той, уморен от А. М. Г., шпионажа и инструкциите му. — Проклетият Муртаг още не е пристигнал, сър Джефри не може да звъни в Лондон преди 4.00 и да разговаря за Тип Ток и Брайън Куок. И отгоре на всичко някакъв си грубиянин ни нарича аматьори — каквито сме. Залагам сто срещу изкривена игла за шапка, Куилън знаеше победителя преди началото.“
Неочаквано му хрумна нещо и той небрежно попита.
— Как позна победителя, Кейси? С магическа пръчка?
— Питър ми каза. Питър Марлоу. О! Мислиш ли, че е знаел за измамата?
— Ако съм подозирал дори за момент, този рейс щеше да се отмени. Сега нищо не може да се направи. Билтмън. — Ахна при внезапно хрумналата в главата му идея.
— Какво има?
Дънрос я хвана за ръката и я дръпна настрана.
— За да изкараш твоите пари „на всяка цена“, готова ли си на хазарт? — попита тихо.
— Разбира се, разбира се, Йан, стига да е легално. Но с какво? — възкликна Кейси, вроденото й чувство за самосъхранение взе връх.
— Всичко, което имаш в банката, къщата в Лаурел каньон, акциите си — 2 милиона срещу 4 за срок от тридесет дни. Какво казваш на това предложение?
Сърцето й думкаше, очевидната му възбуда я завладя.
— Окей — каза тя и веднага си пожела да беше го премълчала, в стомаха й стана кухо. Господи!
— Добре. Стой за секунда. Ще отида за Бартлет.
— Чакай. Той трябва ли да участва в това?
— Възможност за скромна сделка. Да, Бартлет е важен. Това променя ли решението.
— Не, но бях казала извън „Пар-Кон“.
— Не съм забравил. Чакай тук. — Дънрос бързо влезе в ложата си, намери Бартлет и го доведе, след това ги поведе през суетящия се поток хора към кухнята на „Струан“, поздравявайки наляво и надясно. Кухнята беше малка, оживена и светеща от чистота. Никой не им обърна внимание. Врата водеше към малка звукоизолирана стаичка. Четири стола, маса и телефон.