— Баща ми я е построил по негово време — много, много сделки са се сключвали по време на дербита. Седнете, моля — погледна Бартлет. — Имам предложение за теб и Кейси, извън сделката с „Пар-Кон“, нищо общо с „Пар-Кон“ и „Струан“. Интересуваш ли се?
— Разбира се. Това е Хонконг?
— Имаш ли нещо против? — Йан се усмихна. — Това е честно хонконгско бизнес предложение.
— Добре, дай да видим.
— Преди да го изложа, имам основни изисквания: Това е моя игра, вие двамата сте само зрители, но участвате с 49 процента от печалбата, която ще разделите помежду си. О’кей?
— Какъв е целият план, Йан? — внимателно попита Бартлет.
— Следващото: внасяш 2 милиона US до 9.00 преди обяд в Швейцарска банка по мой избор.
Бартлет присви очи.
— Срещу какво?
— Срещу 49 процента от печалбата.
— Каква печалба?
— Ти си дал 2 милиона на Горнт, без документ, без печат, нищо, освен потенциална печалба.
Бартлет се усмихна.
— От кога знаеш?
Дънрос също се засмя.
— Казах ти, няма тайни в Хонконг. Участваш ли? — Дънрос видя, че той погледна Кейси и дъхът му спря.
— Кейси, знаеш ли за какво става въпрос?
— Не, Линк. — Кейси се обърна към Дънрос. — Каква е схемата, Йан?
— Първо искам да зная, получавам ли 2 милиона аванс, чисти — ако ще участвате.
— Каква е потенциалната печалба? — попита Кейси.
— От 4 до 12 милиона. Без данъци.
Кейси побледня.
— Без данъци?
— Свободни от данъци в Хонконг и можем да ви помогнем да избегнете данъците в Щатите, ако желаете.
— Какъв е срокът за изплащането? — попита Бартлет.
— Печалбата ще се уреди за тридесет дни. Изплащането — пет до шест месеца.
— Четирите до дванадесет милиона е цялата печалба или само нашият дял?
— Вашият дял. Това е голяма печалба за двадесет и четири каратово, честно предложение.
Последва дълго мълчание. Дънрос чакаше.
— Два милиона? — каза Бартлет. — Никакви гаранции, нищо?
— Не. Но след като изложа плана, можете да приемете или не.
— Какво общо има Горнт с това?
— Абсолютно нищо. Тази сделка няма нищо общо с Горнт, „Ротуел-Горнт“, „Пар-Кон“, вашите интереси там, или с нас. Това е вън от всичко, каквото и да се случи — имате моята дума. И думата ми пред Бог, че никога няма да кажа на Куилън за 2-та милиона, че двамата сте ми партньори и участвате в печалбата — и между другото, че тримата сте ме продали. — Той се усмихна. — Беше много хубава идея.
— Сделката ще става с моите 2 милиона?
— Улеснена. Аз нямам 2 милиона US долара, както знаете, иначе нямаше да ви поканя.
— Защо нас, Йан? Можеш да вземеш лесно тези 2 милиона от някой от твоите приятели тук, ако е толкова добра.
— Да. Но избрах вас. Между другото, вие сте обвързани с мен до полунощ във вторник — категорично каза Дънрос. След това гласът му се промени и те почувстваха възбудата. — Но с тази, с тази сделка мога да докажа, колко сме над „Ротуел-Горнт“, колко по-вълнуващо е да си свързан с нас. Вие сте играчи, аз също. Контрабандистът Бартлет, така те наричат тук и аз съм тай-пан на „Ноубъл хаус“. Твоят комар с Горнт е нищожен и ти заложи 2 милиона, без печат, без нищо, защо не с мен?
Бартлет погледна Кейси. Не каза да или не, независимо че знаеше предубеждението й.
— След като ти определяш правилата, Йан, отговори ми, след като аз давам 2-та милиона, защо трябва да деля по равно с Кейси?
— Спомням си какво каза по време на вечерята за парите „на всяка цена“. Ти имаш твоите, тя ги няма. Може би това е начинът да ги има.
— Защо толкова си загрижен за Кейси? Защо искаш да приложиш правилото „Разделяй и владей“?
— Тя е дясната ти ръка, ти го каза. Ясно ми показа, че е много важна за теб и „Пар-Кон“, значи има право.
— Тя какво рискува?
— Ще заложи къщата си, акциите в „Пар-Кон“, спестяванията си — това е всичко, което има — заедно с твоите 2 милиона. Ще заложи всичко срещу половината от вашата печалба. Съгласна ли си?