Кейси кимна, вцепенена.
— Разбира се.
Бартлет остро се обърна към нея.
— Мисля ти каза, че нямаш нищо общо с това?
Тя го погледна.
— Преди две минути, Йан ме попита дали бих заложила всичко, за да спечеля моите пари „на всяка цена“. — Тя преглътна и додаде: — Казах о’кей и веднага пожелах, да не бях го казала.
Бартлет помисли за момент.
— Кейси, откровено — участваш или не?
— Да.
— О’кей. — Бартлет се усмихна. — О’кей, тай-пан, сега кого трябва да ликвидираме?
Найн Карат Чу, когото във „Виктория“ използваха от време на време за кули и имаше двама синове и две дъщери — Лили Су, приятелката на Хавъргил и Уистерия, любовницата на Джон Чен, която бе пребита до смърт вън от „Хо-Пак“ в Абърдийн — чакаше реда си пред едно от гишетата.
— Да, човече? — подкани го нетърпеливият касиер.
Той извади свитък пари. Всички пари, които имаше и които бе успял да вземе в заем, оставяйки си само за три инхалации с бялата прах, за да изкара нощната смяна тази вечер.
— За двойната куинела, с благословията на боговете! Осем и пет във втория тур, седем и едно в петия.
Касиерът старателно преброи намачканите банкноти, 728 ХК. Той натисна бутоните и провери първия билет. Беше верен: пет и осем — втори тур; седем и едно — пети тур. Внимателно преброи 145 билета, всеки за по 5 ХК, най-ниския залог, и му ги подаде с 3 ХК ресто.
— По-бързо, за Бога — подканяше от опашката следващият. — Ръцете в задника ли са ти?
— Имай търпение! — промърмори старецът, чувствайки се отпаднал, — това е сериозна работа!
Внимателно провери билетите. Първите три напосоки и последния, номерата бяха правилни, чак тогава отстъпи място на следващия и започна да си пробива път, за да излезе на въздух. Когато се измъкна, още му се виеше свят, но беше по-добре. Извървя пътя от сградата, където работеше дотук пеша, за да спести парите от билета.
Отново провери билетите. Осем и пет в този тур и седем и едно в пети — големия тур. „Добре — помисли, поставяйки ги внимателно в джоба си. — Направих всичко, което зависи от мен. Останалото е в ръцете на боговете.“
Боляха го гърдите и отиде в тоалетната, запали клечка и вдиша пушека. След малко му стана по-добре и излезе навън. Беше започнал вторият тур. С бутане се добра до парапета, без да обръща внимание на ругатните, които го съпровождаха. Конете тъкмо влизаха в далечния завой, галопирайки към последната права отсечка за кръга на победителя. Минаха като много голямо петно и той търкайки зачервените си влажни очи не можа да различи своите номера.
— Кой води? — попита той, задъхвайки се. Никой не му обърна внимание. Гръмогласният шум изчезна моментално, след като победителят спечели.
— Кой спечели? — задъхано питаше Найн Карат Чу, главата му гърмеше.
— Не искам да знам! — каза някой с поток от ругатни. — Не беше моят!
— Не мога да видя номерата, кой спечели?
— Резултатът е оспорван, ще се установи от снимката, глупчо, не виждаш ли! Три коня завършиха заедно. Трябва да чакаме.
— Но номерата… какви са номерата?
— Пет, осем и четири, Лаки Коурт, моят кон! Хайде проклетник! Четири и осем за куинелата с Божия помощ!
Чакаха и чакаха. Старецът имаше чувство, че ще припадне и се замисли за по-приятни неща, като разговора тази сутрин с „Хаус ъф Чен“. Три пъти звъня и всеки път прислугата вдигаше телефона и после затваряше. Едва като каза Бивши вълци, самият Филип Чен се обади.
— Извинете, че споменах отвратителните убийци на вашия син — започна той. — Аз съм бащата на любовницата му, на която той написа любовното писмо — публикувано във вестника.
— Е? Лъжец! Всичко това са лъжи. Да не мислиш, че съм глупак, готов за изстискване от всеки изнудвач? Кой си ти?
— Името ми е Хси-мен Су — лесно излъга той. — Има още две писма, благородни Чен. Мислех, че може би ще искаш да ги имаш, независимо, че са единственото нещо, останало от бедната ни дъщеря и бедния ви син, когото зачитах като собствен син, когато той и…
— Пак лъжи! Мазната уличница никога не е имала писма от сина ми! Нашата полиция затваря фалшификаторите в затвора, о да! Да не мислиш, че съм маймуна от село, която можеш да лъжеш? Внимавай! Сега сигурно ще измислиш дете и да обявиш сина ми за негов баща? А? А?
Найн Карат Чу почти изпусна слушалката. Той беше обсъждал това с жена си, синовете и Лили. Лесно щяха да намерят роднина, който да им заеме бебе срещу възнаграждение.