Моментално бе заглушен от другите, които започнаха да задават въпроси, всеки загрижен дали ще бъде засегнат от това учудващо развитие. Никой досега не бе оспорвал предварително споразумение за поемане. Джонджон и Хавъргил бяха бесни, че Дънрос го направи, без да се консултира с тях, другият банкер, Саутърби, от „Блекс“, банкерът търговец по поемането за „Суперфудс“, също беше уязвен и ядосан. Въпреки това, всеки един от тях, дори Ричард Куанг обмисляше и смяташе възможните изходи, тъй като, ако стоковият пазар бе нормален и акциите на „Струан“ — на нормална цена, все още имаше възможност предложението на „Струан“ да се окаже достатъчно благоприятно за двете страни. Даваха си сметка, че именно менажерската политика на „Струан“ е в състояние да съживи богатия, но в сериозен застой hong. Такова едно постижение би заздравило позициите на „Ноубъл хаус“, би повишило годишния приход поне с двадесет процента и разбира се би увеличило техните дивиденти. Отгоре на всичко този успех би задържал печалбата в Хонконг, без да позволи никакво изтичане навън при аутсайдер. Специално Билтмън.
„О Небеса — мислеше с безкрайно възхищение и без никаква завист Бар, — Йан да направи предложението тук, публично, в събота, без нито дума, че обмисля немислимото, нищо, с което да го е загатнал, така че тихо да купиш миналата седмица на най-ниска цена, да направиш състояние само с едно телефонно обаждане, беше изключително. Разбира се, първото нещо, което ще стане в понеделник е литването на цените на акциите от «Дженеръл сторис». Но как, по дяволите, Йан и Хавъргил, са го запазили в тайна? Господи, можех да направя купища пари, ако знаех, дали още няма възможност? Слуховете, че «Виктория» нямало да подкрепи «Струан» очевидно са скърпени.“
„Почакай — помисли сър Луис Базилио — миналата седмица не бяхме ли подставено лице при покупка на огромен блок от «Дженеръл сторис» за заинтересовано лице? Боже, тай-панът всички ли успя да преметне? Но Богородице, почакай, какво става с бързото падане на акциите му, ами опашките в банката и откъде пари за «ХК дженеръл сторис», ами…“
Дори Горнт пресмяташе, обзет от яд, че сам не бе се сетил за тази комбинация. Даваше си сметка, че залогът е добър, дори идеален, не би могъл да го надвие, поне не в момента.
„Но, Йан не може да го доведе до край. Няма…“
— Можем ли да го пуснем в пресата, тай-пан? — резкият канадски акцент на Мартин Хейпли прекъсна шумната врява.
— Разбира се, мистър Хейпли.
— Няколко въпроса?
— Зависи какви? — непринудено отвърна Дънрос, гледайки проницателните кафяви очи. Беше неприятно забавно. Можем да използваме отвратителното копеле в семейството — ако мога да му имам доверие за Ейдриън. — Какво имате предвид?
— За първи път се конкурира поемане. Мога ли да попитам, защо го правите?
— „Струан“ винаги са били новатори. Колкото до момента, намираме го за много удачен.
— Значи преценявате тази събо…
Билтмън грубо прекъсна:
— Имаме уговорка. Въпросът нали е приключен? — Той се обърна към Пагмайър. — Е?
— Беше приключен, мистър Билтмън — живо отвърна Дънрос. — Ние конкурираме твоето предложение, както се прави в Щатите, според американските правила. Предполагам нямате нищо против състезанието? Разбира се тук сме аматьори, но с удоволствие ще се учим. Нищо не е окончателно до съвещанието на акционерите, такова е правилото, нали?
— Да, но… но всичко беше решено! — високият с прошарена коса мъж се обърна към Пагмайър, едва успяваше да говори, толкова бе ядосан. — Ти каза, че всичко е о’кей.
— Да, директорите се съгласиха — неловко се обади Пагмайър, съзнаващ, че всички слушаха, особено Хейпли, до известна степен пленен от новото предложение, от друга страна ядосан, че също не са го предупредили, за да може да закупи солидно количество акции. — Но, а, разбира се акционерите трябва да го ратифицират на съвещанието в петък. Нямахме представа, че… А, Йан, ъ, Чък, не мислиш ли, че едва ли тук му е място да го дискутираме…
— Съгласен съм — каза тай-панът. — Но в момента няма много неща за дискутиране. Предложението е направено. Всъщност, Паг, твоята сделка остава, само се удължава от пет на седем години, с място в съвета на „Струан“ за същия период.
Устата на Пагмайър увисна.
— Това част от предложението ли е?