— Съгласен съм с теб — намеси се сър Луис Базилио, присъединявайки се към тях. — Ако Йан може да размахва такива пари наоколо, тези, които го подценяват по-добре да внимават. Като помислиш, купувахме „Дженеръл сторис“ по номинална миналата седмица. Сигурно си е осигурил позиции, хитър дявол!
— Да — измърмори Джонджон. — Да ме убият не мога да разбера… Боже милостиви, ако спечели сега и с Ноубъл Стар! С такъв джос може да обърне цялата бъркотия в своя полза, знаеш какви са китайците!
— Да — каза Горнт, сепвайки ги. — Но да благодарим на Бога, че не всички сме китайци. Остава да видим парите.
— Трябва да ги има, трябва да ги има — каза Джонджон. — Въпрос на престиж е.
— А, престиж. — Горнт се засмя саркастично. — 9.30, сутринта? Ако беше умен щеше да каже на обяд или 3.00 следобед, така нямаше да знаем целия ден и можеше да ни манипулира. Така както сега стоят нещата… — Горнт присви рамене. — Аз печеля и в двата случая, ако не и контрола. — Той погледна отсреща в стаята, кимна на Кейси и Бартлет, после излезе.
Бартлет хвана Кейси за ръка и я изведе на балкона.
— Какво мислиш? — попита тихо той.
— За Горнт ли?
— За Дънрос.
— Фантастично! Той е невероятен. „Японска банка“, това беше такава червена херинга — каза възторжено тя. — Сложи цялата група в приказна въртележка, това се виждаше и ако успя с тази група, значи е успял и с цял Хонконг. Ти чу какво каза Саутърби?
— Разбира се. Изглежда успя, ако се измъкне от капана на Горнт.
— Да се надяваме. — Тогава тя забеляза усмивката му. — Какво?
— Знаеш ли какво направихме току-що, Кейси? Купихме „Ноубъл хаус“ срещу обещание за 2 милиона.
— Как?
— Йан играе с моите 2 милиона.
— Това не е комар, Линк, това е сделка.
— Разбира се. Но да предположим, че не му ги дам. Всичките му карти пропадат. Ако не получи двата милиона той е свършен. Вчера казах на Горнт, че може да дръпна черджето понеделник сутринта. Да предположим, че изтегля 2-та милиона преди отваряне на борсата. Йан отива по дяволите.
Тя го гледаше ужасена.
— Няма да го направиш?
— Дойдохме тук да завладяваме и да станем „Ноубъл хаус“. Виж Йан какво направи с Билтмън, какво направиха всички. Горкото копеле, не разбра какво го цапардоса. Пагмайър направи сделка, но се изметна и мина на другата страна, прие по-изгодното предложение. Така ли стана?
— Това беше друго. — Тя го погледна с невиждащ поглед. — Ти искаш да се изметнеш, след като си направил сделката?
Бартлет се усмихна със странна усмивка, гледайки надолу към множеството.
— Може би. Може да зависи от уикенда. Горнт или Дънрос, не е ли все едно.
— Не съм съгласна.
— Да, Кейси, зная — каза спокойно той. — Но това са мои 2 милиона и моя игра.
— Да. И твоята дума и престиж! Ти стисна ръка за сделката.
— Кейси, тези момчета ще ни изядат на закуска, ако им се отдаде такъв шанс. Да не мислиш, че Дънрос няма да ни продаде, ако трябва да избира между себе си и нас?
След кратка пауза тя попита:
— Твърдиш, че сделката няма да стане, независимо от всичко?
— Искаш ли 4 милиона свободни от данъци?
— Знаеш какъв е отговорът?
— Ти си вътре с 49 процента от новата „Пар-Кон-Горнт“, свободни и чисти. Трябва да си струва.
— Още? — страхуваше се от насоката на разговора и за първи път в живота си не беше сигурна в Линк.
— Искаш ли тези 49 процента?
— В замяна на какво, Линк?
— В замяна на връщане към „Пар-Кон-Горнт“ — 100 процента.
Почувства стомаха си стегнат и го погледна, опитвайки се да прочете мислите му. Обикновено успяваше, но не след Орланда.
— Това предложение ли е?
Той кимна с глава, усмивката му беше все същата.
— Не. Не още.
Тя потрепери, страхувайки се, че би могла да приеме предложението, ако наистина бе направено.
— Радвам се, Линк. Мисля, че се радвам. Да, така е.
— Положението е ясно и просто, Кейси, Дънрос и Горнт играят играта, за да спечелят, но срещу различен залог. Защото същото положение би означавало за тях повече от 2 или 4 милиона. Ние дойдохме тук, аз и ти, за да спечелим и победим. Какво, Кейси?
— Нищо.
— Ще отида да обиколя и да видя каква е реакцията. Ще се видим в нашата ложа.