— Ами петият тур? — попита тя.
— Ще чакаме резултатите. Ще се върна преди старта.
— Забавлявай се!
Тя го проследи с очи, докато се скри от погледа й, след това се обърна и се наведе през парапета, за да се скрие от него и от всички. Едва не повърна. Ще дръпне ли черджето, ще се изметне ли?
„Господи, преди Орланда, преди Хонконг никога не би се наложило да си задавам такъв въпрос. Линк преди никога не би се изметнал от сделка, ами за Муртаг? Трябва ли да му кажа сега за Муртаг или после, защото трябва да го знае, преди 9.30 в понеделник. О Боже, никога да не бях идвала тук.“
Дъждовни капки запръскаха на стадиона и някой каза:
— Дано не стане по-лошо!
Трекът вече беше кален и много хлъзгав. Пътят пред главния вход в локви и задръстен.
Роджър Крос, Съндърс и Робърт Армстронг слязоха от полицейската кола, минаха през бариерите и пропусквателните пунктове и отидоха на служебния асансьор. От пет години, Крос беше от членовете на клуба с право за гласуване, Армстронг от една година. Крос беше и стюард. Всяка година пълномощникът на полицията предлагаше на стюардите, полицията да има своя ложа и всяка година предложението ентусиазирано се приемаше и след това нищо не се случваше.
Армстронг запали цигара. Лицето му бе набраздено от умора. Отидоха на бара и си поръчаха напитки, поздравявайки се с членове на клуба.
— Коя е тази? — попита Съндърс. Армстронг проследи погледи му.
— Това е една от нашите забележителности, мистър Съндърс. — Гласът му бе саркастичен. — Казва се Винъс Пун и е телевизионна звезда.
Винъс Пун беше облечена в дълго кожено палто и бе заобиколена от група обожатели.
— Този от лявата й страна е Чарлс Уанг — филмов продуцент, мултимилионер, кина, нощни клубове, барове и две банки в Тайланд. Ниският възрастен мъж, който прилича на бамбукова пръчка и е жилав, като такава е Фор Фингър Уу, един от местните пирати. Контрабандата е неговият доживотен занаят, много е добър.
— Да — допълни Крос. — Почти го бяхме хванали преди два дни. Мисля, че сега е в бизнеса с наркотици, разбира се, в бизнеса със злато също.
— Кой е нервният със сивия костюм? Мъжът от външната страна?
— Това е Ричард Куанг от „Хо-Пак“ — отговори Армстронг. — Банкерът. Той е сегашният или е вече предишният — как беше думата — patron!
— Интересно. — Съндърс се зазяпа във Винъс Пун. Роклята й беше с голямо деколте и екстравагантна. — Да, много. Онази там, коя е? Онази с европееца.
— Къде? О, това е Орланда Рамос. Португалка, което тук значи евроазиатка. Едно време беше любовница на Куилън Горнт. Сега, сега не зная. Мъжът е Линк Бартлет, контрабандистът на оръжие.
— А! Не е ли свързана с него?
— Вероятно, не.
— Изглежда скъпа любовница. — Съндърс пийна от питието си й въздъхна. — Възхитителна, но скъпа.
— Бих казал, много скъпа — каза Крос с неприятно чувство. Орланда Рамос беше заобиколена от няколко жени на средна възраст, всичките облечени екстравагантно. — Малко претрупани за моя вкус.
Съндърс го погледна, озадачено.
— Не бях виждал от години на едно място толкова много супер мадами — и толкова много бижута. Никога ли не стават обири тук?
Крос разтърка очи.
— В „Търф клъб“? Боже Господи, не — разбира се никой не би посмял.
Армстронг се усмихна.
— Всеки полицай тук, от най-горе до най-долу, прекарва повече от времето си в планиране на перфектен обир. Печалбата от последния ден е най-малко 15 милиона. Това ни обърква всички. Охраната е много стегната и много способна — мистър Крос я организира.
— А!
Крос се усмихна.
— Искаш ли закуска, Едуард? Може би сандвич?
— Хубава идея. Благодаря.
— Робърт?
— Не благодаря, сър. Ако нямате нищо против ще разгледам и ще ви видя по-късно.
Армстронг болезнено съзнаваше, че след седмия тур ще се върнат и ще продължат с Брайън Куок.
— Робърт е сериозен играч при залагане на конни състезания. Направи ми услуга, покажи на мистър Съндърс къде да залага и му поръчай сандвич. Аз трябва да видя дали губернаторът има свободна минута — ще се върна скоро.
— С удоволствие — каза Армстронг.
Пликът с 40 000 ХК долара, които импулсивно взе от бюрото пареше в джоба му. „Господи, да го направя ли или не? — непрекъснато се питаше, опитвайки се да реши и пропъждайки мисълта за Брайън Куок и следващия разпит — не, вече не е приятел, а обречен, високо квалифициран чужд агент, безценен улов, който случайно разкриха.“